Една любов в Париж

Чарли прибра изрезките от вестниците, сложи ги в джоба си и като смръщи леко вежди от напрежение, опита се да слее известните му вече подробности из живота на Робер Берже и да си създаде от тях обща картина, за да си състави окончателна представа за действителния човек Берже. Лесно би могло да се каже за него, че е незначителна твар и че човешкото общество трябва да се радва, че се е отървало от него. Естествено такова заключение беше вярно, но твърде просто и повърхностно. Чарли се замисли; бавно започна да го озарява мисълта, че хората са по-сложни същества, отколкото той си ги е представял. Човек не отива твърде далеч, като каже на някого, че е такъв и такъв. Например страстното влечение на Робер към музиката, особено към руската музика, която ги беше събрала… за нещастие на Лидия. Чарли обичаше твърде много музиката. Знаеше каква наслада беше тя за него, наслаждение отчасти чувствено, отчасти душевно — когато се опияняваше от мелодиите, които отекваха в ушите му; когато напълно ясно можеше да проследява и да оценява заслужено изтънченото изпълнение на тематиката от страна на композитора. А когато чрез почти невиждано още самоизпитание се опитваше да си уясни какво чувствува, като слуша някоя от великите симфонии, обземаха го смесени чувства: възбуда, а същевременно и покой, любов към хората и копнеж да сътвори нещо за тях; желание да бъде добър и влечение да се радва блажено на доброто; приятно жадуване и странно чувство на волност, като че се носи високо над света и че за него са без всякакво значение всички земни неща и събития. И… може би; ако човек трябва да слее всички тези чувства заедно и да ги нарече с едно име, то би било: щастие! Но какво ли е преживявал Робер Берже, когато е слушал музика? Без съмнение, нищо подобно. Или пък — не е ли може би несправедливо да отсичаме, — че всичко преживяно от него е било низко и незначително? Не изглежда ли по-вероятно в музиката да е намирал успокоение от демона, който е господствувал в душата му? Успокоение от демона, който е бил по-силен и Берже не можел да се отърси от него… да, дори не можел и да пожелае да се освободи от него? Успокоение от напора, който го тласкал към престъпления, защото са били израз на покварената му природа? Защото чрез борбата срещу силите на закона и на реда е давал действителен израз на своята личност? С други думи, не е ли възможно да е намирал в музиката покой от тази деспотична сила и за миг да си е отдъхвал в божествено успокоение, сякаш е съглеждал през разкъсаните мрачни облаци далечното видение на любовта и добротата?