Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Пристигнаха в Кус в два и в западен Луксор след още половин час. Докато сградите и колите ги заобикаляха все по-нагъсто и улиците се изпълваха с хора, Тара се снишаваше все повече зад гърба на Даниел, сякаш я налягаше огромна тежест. Въздъхна дълбоко. Дробовете й отчаяно молеха за цигара.
— Сега какво? — попита тя, когато спряха пред някакъв малък сервиз на „Мобил“ в покрайнините на града.
— Отиваме при Омар.
— Кой е Омар?
— Стар приятел. Омар Абд ел-Фарук. Беше ми райе в долината. Преди сто години предците му са били най-известните грабители на гробници в Египет. Сега работят за археологическите експедиции и държат магазини за сувенири. Тук не става почти нищо, което те да не знаят.
Собственикът дойде и започна да пълни резервоара.
И какво ще стане, ако той не може да ни помогне? — попита Тара. — Какво ще стане, ако не намерим нищо?
Даниел стисна ръката й.
Всичко ще се оправи. Вярвай ми.
Но не звучеше никак убедително.
Омар живееше в голяма тухлена къща точно на гърба на развалините, представлявали някога великия палат на Малкута. Когато пристигнаха, работеше в градината — късаше палмови листа и ги трупаше в ъгъла, където едно престаряло магаре летаргично дъвчеше изгорелите им от слънцето краища. Като ги видя, възкликна радостно и побърза да ги посрещне.
— Я Доктора! — извика. — Откога не съм те виждал! Заповядайте!
Двамата мъже се прегърнаха и се целунаха по два пъти и по двете бузи. Даниел представи Тара и обясни коя е.
— Слушал съм за баща ви — каза Омар. — Много съжалявам. Мир на душата му.
— Благодаря ви.
Той подвикна нещо към къщата и ги заведе до масата в сянката на едно бананово дърво.
— Много години съм копал с доктор Даниел — каза, след като седнаха. — Работил съм и с други археолози, но доктор Даниел е най-добрият. Никой не знае повече от него за Долината на царете.
— Омар казва същото на всички, с които работи — усмихна се Даниел.
— Вярно е. — Египтянинът намигна. — Но съм искрен само като го казвам за доктор Даниел.
От къщата се появи едно хубавко момиче с три бутилки кока-кола и ги остави на масата. Погледна Даниел, изчерви се и побърза да се скрие обратно.
— Голямата ми дъщеря — гордо обясни Омар. — Вече има две предложения за женитба. Местни момчета от добри семейства. Но тя си мисли само за един мъж.
Кимна към Даниел и се засмя.
— Пий си шибаната кола, Омар.
Поговориха още малко за разни работи: за децата на Омар, за пътуването им от Кайро, за други експедиции, които в момента работеха в района. Хубавото момиче се появи с тенджера супа от леща и, след като я изядоха, и с поднос печено пиле, ориз и задушена молочия. След това дойде жената на Омар с шиша и я остави между двамата мъже. Прие благодарностите им за обяда, събра чиниите и след като хвърли един любопитен поглед през рамо към Тара, изчезна в къщата.
— Е? — попита Омар и издиша дим през носа си. — Струва ми се, че за посещението ти има причина, доктор Даниел? Не е само от приятелски чувства.
Даниел се усмихна.
— Нищо не остава скрито от един ел-Фарук.
— Семейството ми работи с английски археолози повече от сто години. — Омар се разсмя и намигна на Тара. — Прапрадядо ми е работил с Питри. Прадядо ми с Картър. Братът на дядо ми с Пендълбъри в Амарна. Ясни са ни като на длан. — Той подаде лулата на Даниел. — Така че говори, приятелю. Ако мога да ти помогна с нещо, ще го направя. Ти си част от семейството ми.
Настъпи мълчание. След това Даниел се обърна към Тара.
— Покажи му го.
Тя се поколеба, но после се наведе, извади картонената кутия от чантата си и я подаде на Омар. Той вдигна капака, взе изрисуваното парче и започна да го оглежда.
— Мисля, че е дошло някъде оттук — каза Даниел. — Най-вероятно от някоя гробница. Да си го виждал преди? Знаеш ли нещо?
Омар не отговори — само продължи да обръща парчето, изучаваше го отпред и отзад. Накрая го върна в кутията, затвори капака и попита:
— Откъде го взе?
— Баща ми го е купил за мен — отговори Тара, замълча и добави: — Саиф ал-Таар го иска. Освен това и британското посолство.
Усети, че Даниел помръдна нервно до нея, и разбра, че не е искал да споменава това. Омар само кимна, взе лулата и запуфка бавно през месинговия мундщук.