Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Друг път щеше да отиде да види дали имат нужда от тоалетна хартия и да се разположи на подходящо място за евентуален бакшиш, след като клиентът излезе. Но обедната жега беше прекалено силна и затова той остана където си беше, с ръка под главата. По пода на фургона отгоре кънтяха стъпки.
Не усети веднага, че става нещо нередно. Вярно, чу се някакъв необичаен шум от разплискана течност, но той предположи, че клиентът е излял кофата в ъгъла, за да почисти тоалетната чиния. Нямаше нужда, тъй като Сюлейман поддържаше идеална чистота в тоалетната, но някои хора, особено германците, бяха вманиачени на тази тема и затова Сюлейман само се обърна на другата страна.
След това обаче усети миризма на бензин и едновременно чу как от пода на фургона се процежда някаква течност и капе на пясъка до него. Изправи се.
— Ей! — извика и излезе пред фургона. — Какво…
Силен удар изотзад го повали върху стълбите на фургона.
— Донесете го тук — изсъска някакъв глас отгоре.
Две яки ръце хванаха Сюлейман през гърдите и го вдигнаха. Други ръце го грабнаха отгоре и го повлякоха във вътрешността на фургона. Той се опита да окаже съпротива, но още беше замаян от удара по главата и не можа да направи нищо. Вонята на бензин го задави.
— Оковете го — нареди гласът. — Тук. За тръбата.
Чу се щракане и китката му се оказа стегната в метал. Някой изви болезнено другата му ръка и се чу още едно щракане. Челюстите на белезниците се впиха в плътта му.
— Бензин.
Течността обля лицето и джелабата му. Той се опита да се предпази, но белезниците държаха здраво ръцете му. Течността изгори невиждащите му очи и опари устата му. Не виждаше нападателите си, но и не беше нужно. Знаеше кои са.
Струята спря. Чу се шум на захвърлена празна туба и стъпките на нападателите, които се отдалечаваха от фургона. За миг настъпи пълна тишина, след което Сюлейман чу драсването на клечка кибрит. Интересно, но не изпитваше никакъв страх. Да, беше го яд и му беше жал за семейството му. Как щяха да оцелеят без него? Но не и страх.
— Ибн шармута! Я ха-ин! — изсъска един глас отвън. — Син на курва! Предател! Това се случва с всички, които информират за Саиф ал-Таар!
Настъпи кратка тишина, след което Сюлейман чу свиете — нето на пламъка и усети горещината, която пропълзя светкавично към него по пода на фургона.
— Господ да се смили над душите ви! — прошепна, опитвайки се отчаяно да освободи ръце от белезниците. — Всемогъщият Аллах да ви прости!
След това огънят го погълна и се чуваха само писъците му.
Кайро
Един час след като беше напуснал магазина на Икбар, Халифа седеше срещу Криспин Оутс в кабинета му в британското посолство. Не се беше обадил предварително за среща, просто беше отишъл непоканен. Оутс очевидно не беше доволен от посещението, но нямаше голям избор, освен да покани детектива. В момента си го връщаше с възможно най-неуслужливо и покровителствено държане, въпреки безупречната си английска учтивост.
— Значи нямате представа къде е отишла госпожица Тара Мълрей? — попита Халифа.
Оутс въздъхна с досада.
— Никаква представа, господин Халифа. Както ви обясних преди минути, видях за последно госпожица Мъдрей онзи ден, когато я взех от хотела и я доведох в посолството. Оттогава не съм имал никакъв контакт с нея. Ъ-ъ-ъ… тук не се пуши.
Халифа тъкмо беше извадил цигарите си от джоба на сакото. Върна ги и леко се поприведе. Нещата от магазина на Икбар тежаха във вътрешния му джоб.
— Имаше ли нещо необичайно в държането й? — попита той.
— На госпожица Мъдрей ли?
— Да. На госпожица Мъдрей.
— Какво имате предвид под необичайно?
— Имам предвид дали изглеждаше… разтревожена?
— Току-що беше открила тялото на баща си. Според мен при тези обстоятелства всеки би изглеждал разтревожен, не мислите ли?
— Имам предвид, когато видяхте госпожица Мъдрей за последно, стори ли ви се, че тя има някакви неприятности? Например да е била изплашена? Или преследвана?
Не, отвърна Оутс, доколкото си спомнял, не изглеждала по нито един от гореизброените начини.
— Казах всичко това и на полицаите от Гиза. Естествено за мен е удоволствие да ви съдействам, но всичко това започва да ми се струва малко… повтарящо се.
— Съжалявам — каза Халифа. — Ще се опитам да не ви отнема прекалено много време.