Спомен за светлина

- Няма да позволя това да се случи отново - отсече той. - Няма да спасявам този свят само за да го видя разрушен отново! Няма да умра за държави и нации само за да скочат едни срещу други в мига, в който падне последният тролок. Вие замисляте точно това. Светлината да ме изгори, _знам го_!

Щеше да е по-лесно, ако й бяха убегнали погледите, които си хвърлиха Грегорин и Дарлин, или алчността, с която Редран гледаше Елейн. Кои държави щяха да бъдат разбити от този конфликт и кои щяха да се намесят - от алтруизъм, - за да помогнат на съседите си? Колко бързо щеше да се превърне алтруизмът в алчност, в удобна възможност да сложиш ръка на друг трон?

Много от владетелите бяха свестни хора. Но беше нужно много повече, за да има човек толкова власт и да не гледа за още. Дори Елейн беше лапнала друга страна, когато й се предложи удобната възможност. Щеше да го направи отново. Беше в самата природа на владетелите, в природата на държавите. В случая с Елейн това дори бе изглеждало уместно, тъй като Кайриен щеше да е по-добре под нейното управление, отколкото преди.

Колко от тези хора щяха да помислят същото? Че те, разбира се, могат да управляват по-добре - или да възстановят реда - в друга страна?

- Никой не иска война - заяви Егвийн и привлече вниманието на множеството. - Само че смятам, че това, което се опитваш да направиш тук, е извън призванието ти, Ранд ал-Тор. Не можеш да промениш човешката природа и не можеш да подчиниш света на личните си прищевки. Остави хората да живеят живота си и да избират сами своя път.

- _Няма_ да ги оставя, Егвийн - каза Ранд. Огън имаше в очите му, като онзи, който беше видяла, когато за първи път се беше опитал да спечели айилците за каузата си. Да, онова чувство беше съвсем присъщо за Ранд - отчаянието, че хората не виждат света толкова ясно, колкото той мислеше, че го вижда.

- Не виждам какво друго можеш да направиш - каза Егвийн. - Император ли искаш да назначиш, някой, който да ни управлява всички? Тиран ли искаш да станеш, Ранд ал-Тор?

Вместо да й отвърне рязко, той протегна ръка и един от ашаманите му пъхна в нея стегнат свитък. Ранд го взе и го сложи на масата. С помощта на Силата го разгъна и го задържа изпънат.

Внушителният документ беше изпълнен със ситни букви.

- Наричам го Драконовия мир - каза тихо Ранд. - И е едно от трите неща, които ще поискам от вас. Вашата отплата, към мен, в замяна на моя живот.

- Дай да видя това. - Елейн посегна за него и Ранд явно й позволи, защото тя успя да го дръпне от масата.

- Заключва границите на държавите ви до сегашното им положение - каза Ранд, стиснал отново ръце зад гърба си. - Забранява държава да напада държава и задължава да се отвори голяма школа във всяка столица - изцяло финансирана и с отворени врати за онези, които желаят да учат.