Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Да, насреща е Грег — долетя гласа на Агента маниак, — само че другият Грег. Продължавай да се държиш естествено.
Ебаси номера! За какво ли ме търси шибаният Агент маниак? Да не е откачил?
— Да — казах с най-нормален тон, — и това никак не ме изненадва. Дани е пич и никога няма да се съгласи да сътрудничи. — Извърнах се и намигнах на Готвача, после изрекох в слушалката: — Както и да е, кажи на адвоката на Дани, че стоя твърдо зад него, каквото и да стане. При всякакви обстоятелства.
— Добре — отвърна Агента маниак. — Реакцията ти е похвална. Дотук се справяш отлично. Но чуй какво искам от теб: Денис ми се струва настроен за съвсем откровен разговор, така че се помъчи да уредиш среща с Бренън. Имам чувството, че ще се навие.
— Ще се опитам да й се обадя — рекох със скептичен тон, макар да съзнавах, че вероятността да се стигне до среща очи в очи със Синеокия дявол е едно на един милион. Той си е параноично копеле дори в най-нормални обстоятелства, а сега, при създалата се най-ненормална обстановка, няма начин да е толкова безумен, че да се съгласи на среща с моя милост. — Обаче с Нанси не съм разговарял от близо година — рекох в слушалката. — Според мен тя мрази Дани повече и от властите.
Забелязах, че Готвача ме гледа въпросително, като човек, който се мъчи да изчисли какво чувам от отсрещния край на разговора. Боже мили, добре че си няма представа! Ухилих му се, забелих очи и бързо поклатих глава, един вид „Тоя мой адвокат, само ми пилее времето“, после казах в слушалката:
— Добре, добре, ти само предай на адвоката на Дани да го увери, че съм плътно зад него. — Бийп-бийп, изписука сигнала, че ме търсят от другаде. — Това е най-важното на тоя етап. Хайде да приключваме, че имам друг разговор. — И превключих линията. — Ало?
Непознат, доста зноен женски глас:
— Здравей… Джордан ли е на телефона?
— Аз съм — отвърнах, леко раздразнен от знойния глас. Тая пък какво иска, да й еба майката? — Джордан е на телефона. Кой се обажда?
— Казвам се Мария-Елена и съм годеницата на Майкъл Бърико. Сърцето ми се свлече в стомаха, преди още мозъкът ми да регистрира причината. Майкъл Бърико бе първата голяма любов на Графинята — от славните й дни в Бруклин, когато тя още е била Графиня в зародиш. Последно бях чул, че живее в Манхатън и че е направил огромно състояние в строителството. И бях сигурен, че в ума на Графинята това можеше да се преведе само с две прости думи: „ценна руда“.
С изпълнен със сарказъм глас й отвърнах:
— Да, Мария. Годеникът ти е бил първото гадже на любимата ми втора съпруга. Та на какво дължа удоволствието от обаждането ти?
Мария тихо изпъшка, преди да каже:
— Съзнавам, че в момента имаш сериозни затруднения, но смятам, че си длъжен да знаеш: снощи, около полунощ, жена ти похлопа на вратата на годеника ми. И после… — Мария продължи да приказва, но аз вече не слушах. Или по-точно изгубих способността си да чувам, тъй като в мозъка ми нахлу гъста пара. Буквално я чувах как съска, докато сетивата ми се заливаха едновременно от болка, гняв, срам и безнадеждност.
Само дето не знаех от кого да се срамувам повече на този етап — от Графинята или от себе си. Съвместният ни живот се бе превърнал в посмешище — в основната поучителна приказка за богати мъже с трофейни съпруги, за непочтени бизнес ходове, за непочтени житейски ходове. Бяхме играли Играта на живота с всичка сила и на максимална скорост — летяхме по магистралата му с милион километра в час — но на финала се бяхме оказали Лузъри: най-типичния от типичните финали с изгорели вследствие на катастрофата. Единствената разлика между мен и Графинята бе тази, че тя се мъчеше да се отдалечи от местопроизшествието без нито една драскотина, а на мен не ми оставаше друго, освен да приема съдбата си на напълно парализирана жертва на пожара.
— … така че много ще съм ти благодарна — продължаваше Мария с изнервен тон, — ако кажеш на жена ти да държи лапите си по-далеч от годеника ми.
Добре казано, мина ми през ум. Напълно бях съгласен с Мария, затова й отговорих единствено с едно яко щрак в ухото й, без даже да й кажа „дочуване“. След което се извърнах към Готвача и се смразих от притеснение, че не знам какво да му кажа. Умът ми работеше като бесен на две писти. И преди това имах трудност със съсредоточаването; новото обаче ми дойде съвсем отгоре. Отвсякъде и по всякакви поводи се сипеха удари. Всеки човек си има точка на пределно напрежение и ето че аз бях стигнал до моята.