Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Тя се завъртя на пети, отдалечи се от него и седна на леглото. Хвана главата си с ръце и въздъхна. После го погледна в очите.
— Кога това стана война? Никой не я е обявил, поне доколкото знам, и все пак изведнъж се оказах на фронтовата линия.
Той отиде и седна до нея. Всичко в него се разбунтува срещу думите, които се принуди да изрече, но тя беше спечелила уважението му с куража си.
Заслужаваше свободата си.
— Ако искаш да се откажеш, просто кажи. Вярвам, че твоята сила на емпат може да ни бъде от огромна помощ в битката ни за защитата на твоите хора. Това е истината.
Тя не каза нищо, само се втренчи в него, без да се движи. Емоциите й бяха скрити от него.
— Но това също е истина — рязко продължи той. — Някак си имам чувства към теб, отвъд всичко, което някога съм мечтал, че е възможно. Дори сега тялото ми беснее срещу мен да те взема. Да те съблека гола и да те положа под себе си на това легло.
Тя ахна тихо, но не помръдна. Конлан реши да приеме това за обнадеждаващ знак.
— Имам нужда от теб, Райли. Да, Атлантида се нуждае от теб. Трябва да изучим тази сила, която притежаваш, и да видим дали можем да я размножим. Ако Куин не ни беше убедила, че мисията й е толкова спешна, щях да се опитам да я убедя и нея да дойде с нас.
— Тя чувства емоции от Бренан, Конлан. Това трябва да му даде надежда.
— Може да не е фалшива надежда. Бренан заслужава повече, отколкото животът му е отредил.
Той се опита да се съсредоточи. Да не бъде разсейвай от аромата й. От желанието, което го беше погълнало.
— Умението акнаша — надяваме се да открием дали може да бъде използвано срещу нас. Или може би използвано от нас. Но, въпреки тази нужда, и двете нужди, и въпреки моя дълг като бъдещ крал на Седемте острова, ще те пусна да си отидеш.
Той стисна заедно ръцете си, за да се възпре да не я принуди да остане при него, и се молеше да успее да ги задържи, докато тя си тръгне. Беше мъж и имаше достатъчно достойнство, за да го иска. Не че не беше съвсем близо до това да я умолява.
— По рано щях да те взема. Сега, след като те познавам, те питам. Но трябва да ми отговориш сега. Трябва да станеш и да излезеш от стаята сега. Ще помоля Вен да те отведе, където поискаш — на някое безопасно място. Но трябва да стане сега.
Той най-накрая се обърна да я погледне, тялото му беше толкова стегнато, че си помисли, че ще се счупи. Горящ от нужда и в същото време вледенен от страх, че тя ще си отиде.
— Защото ако останеш, ще го приема като „да“. „Да“ на Атлантида, на нашата кауза, но най-вече „да“ на мен.
Тя се пресегна да докосне лицето му с трепереща ръка.
— Конлан…
Той дръпна главата си далеч от нея.
— Не разбираш ли? Самоконтролът ми се изпари — изръмжа той. — Всичко, което ми е останало, е голо късче достойнство над изпепеляващо желание. Трябва да се махнеш дяволски надалеч от мен веднага.
Той скочи от леглото, далеч от изкушението. Настрани от жената, която по някакъв начин се бе превърнала във всичко, което беше желал някога. Затвори очи и остана прав, с наведена глава, с рамене, натежали от усилието, което му костваше да не я просне на леглото и да превземе устата й със своята. Да вземе тялото й.
Накрая, най-накрая, той чу тихите й стъпки, когато тя закрачи по пода. Стъпки, които щяха да я отдалечат от него. Потрепери, когато болка, по-силна от която и да е друга, причинена му някога от Анубиса, го заля, изгаряйки сърцето му, което си мислеше, че си е отишло завинаги.
Изведнъж стъпките спряха. И тя стоеше пред него, очите й бяха огромни върху бледото й лице.
— Никъде няма да ходя, Конлан. Отговорът ми е „да“.
Райли вдигна поглед към Конлан, дълбоко уверена в сърцето си, че току-що беше направила най-важния избор в живота си. Той се взря надолу към нея, с широко отворени очи, след което отметна главата си назад, а мускулите на врата му се напрегнаха, когато вдиша дълбоко, като удавник.
След което се впусна в действие. Обви ръце около нея и я придърпа към тялото си, толкова бързо, че тя възкликна, когато гърдите й се притиснаха към неговите. Той пристегна едната си ръка около кръста й и повдигна другата, за да обхване с длан тила й.
— Благодаря ти, mi amara — прошепна той, устните му бяха само на няколко инча от нейните. — Благодаря ти за този подарък.
Нямаше време да се притесни — беше толкова отдавна, тя наистина не го познаваше — и тогава устата му се спусна към нейната. И, когато емоциите му се отвориха за нея, Райли осъзна, че никога не бе познавала някой мъж толкова добре, колкото този.