Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Тогава е възможно моята високо оценена способност да сканирам емоции да няма никаква стойност, когато се отнася за вас. Вашите емоции наподобяват ли макар и смътно нашите?
Вен понечи да отговори, но тя вдигна ръка.
— Не, не си прави труда. Усещам, че сте искрени и трябва да се съглася с моите вътрешни инстинкти или нямам нищо. Ако започна да се съмнявам в тях сега, всичко е изгубено, както казват.
Райли постави длан върху ръката на сестра си, за да потвърди това, което й казваха сетивата й. Куин казваше истината, която беше много болезнена за нея. Нервните окончания на Райли потрепнаха в отговор на мъката, скрита в думите на Куин.
— Всичко е наред, Куин. Каквото и да трябва да кажеш, аз съм тук — промърмори тя, изпращайки вълни на успокоение и любов по личната им сестринска връзка.
— Ами, високият, тъмен и грозен ето там ни нарече глупаци. Прав е. Не всички от нас, но достатъчно си заравят главите в пясъка и оставят промяната да се случи, без да се опитват да се преборят с нея — започна Куин с равен глас.
Райли потрепна при повторението на мислите й от по-рано. Може би Куин мислеше, че тя също е глупачка.
— Да не се интересуваш от политика или да не се издигаш във Вашингтон, не прави даден човек глупак, Куин — каза тя. — Някои от нас се опитват да направят разлика на местно ниво.
Куин я сграбчи в кратка прегръдка.
— Не говорех за теб, скъпа. Ти даваш двадесет и четири по седем на онези загубеняци, за които работиш толкова отчаяно, за да спасиш. Говоря за хората, които седят на дебелите си задници и не правят нищо, докато вампирите превземат правителството ни.
— Те не са загубеняци — каза спокойно Райли. — Те са хора, които никога не са имали основите, за да подобрят живота си. Опитвам се да им помогна с това.
— Съжалявам. Знам, че го правиш. Права си, те не са загубеняци. А ти си почти скапан светец заради това, което вършиш. Но моят път е малко по-различен.
Вен внезапно изсвири и се вторачи в Куин с очевидно възхищение в погледа.
— Разчитай на един уличен боец да разпознае друг. Ти участваш в бунта.
Куин склони глава, без да се усмихва.
— Да. И като ви казвам това, може да си докарам скорошна смърт, така че гледайте на него, като на равностойна размяна за онова, което ни споделихте за Атлантида.
Тя направи пауза и пое дълбоко въздух.
— Аз не съм просто част от бунта. Аз съм един от неговите лидери. А тези вълци, които вашите приятелчета убиха? Те бяха от моя отбор. Така че аз съм отговорна за тяхната смърт.
Куин затвори уста, когато Бренан влезе в стаята, и го погледна с подозрение.
— Всичко е наред, Куин, това е Бренан — Райли увери сестра си. — Той…
— Той има готиния навик да погребва емоциите си много, много надълбоко, нали? — каза Куин, като присви очи. — Почти не ги чувствам въобще, пич. Прилична омраза, между другото. Как го правиш, емоционална блокировка?
Глава 23
Райли се взираше през прозореца навън в тъмнината.
— Не мога да повярвам, че тя си тръгна. Не мога да повярвам, че сестра ми, бунтовническият лидер, просто излезе в нощта заради спешна мисия. Продължавам да си мисля, че съм попаднала в нискобюджетен комерсиален филм и ще се събудя всеки момент.
Конлан не можеше да стои повече далеч от нея. Беше наблюдавал смелостта й, докато тя научаваше и приемаше всичко, което той и сестра й бяха хвърлили върху нея през този ден.
Твърде много време беше минало, откакто я беше докосвал, и ръцете му жадуваха да почувстват кожата й. С две крачки той прекоси спалнята и обви ръце около нея.
— Съжалявам, mi amara. Омразно ми е, че трябваше принудително да изживееш това грубо събуждане сред грозната реалност на случващото се в момента.
Тя се отдръпна и се обърна с лице към него, поставила свитите си в юмруци ръце на хълбоците си.
— Грозна реалност? Искаш да ми говориш за грозна реалност? Клиентите ми редовно се избиват един друг в домовете си. Бебетата им се раждат, пристрастени към опиати, и понякога умират от глад преди изобщо да мога да им помогна, благодарение на сенатор „аз съм вампир-господар“ Барнс и неговите пагубни мерки върху социалните служби за хората. Така че не ми говори за грозна реалност.
Той се облегна на стената, като се насилваше да стои настрана от нея, въпреки желанието на тялото му да я придърпа отново към себе си.
— Децата често са първите жертви при война.