Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
С едната си ръка се зае да разкопчава миниатюрната закопчалка, и изстена от чувство на неудовлетвореност, когато не успя да го направи веднага. Тя се засмя и хвана ръката му със своята.
— Какво става? Големият, лош воин не може да разгадае проста закопчалка на сутиен? — подразни го тя с дрезгав глас и топлина струеше от очите й, нейното щастие искреше като вълшебен прах в ума му.
— Големият, лош воин ще я отхапе със зъбите си, ако не му помогнеш, — отговори той. После се наведе и пое зърното й в устата си, направо през плата, а тя се изви над леглото, стенейки.
Със свободната си ръка, той помилва другата й гърда, обхвана я и я стисна. Потри палеца си в зърното й със същия ритъм, с който смучеше близнака му. Стенанията й станаха още по-неистови и тя го сграбчи за гърба, докато главата й се мяташе напред и назад върху възглавницата.
— Ох, моля те, моля те.
Той освободи зърното й от устата си, духна върху него и видя как тръпката разтърси тялото й.
— Моля те какво, Райли? Кажи го.
— Моля те. Имам нужда от теб. — Тя постави ръце на главата му и го дръпна нагоре към устните си. Но той не беше свършил още. Премести устата си върху другата й гърда и замести палеца си с нея. Втвърди се още повече, когато тялото й се изви към неговото и притисна сърцевината си към него, умолявайки го без думи. Той нежно захапа зърното й и тя въздъхна, изричайки със стон името му.
— Сега, проклет да си, сега. Имам нужда от теб вътре в себе си, сега — каза тя, дишайки тежко, докато водовъртеж от страст и остро, пробождащо желание се изливаше от нейните емоции към него.
— Да — с мъка отговори той. — Да. Ще те взема сега.
Райли се вгледа в мъжа, който я бе докарал почти до лудост от желание, и почти не го разпозна под маската на дива и първична нужда върху лицето му. Може би тя не беше единствената, която полудяваше тук.
Той се претърколи и наведе, за да събуе ботушите и чорапите си, след което стана и съблече панталоните си с едно яростно движение. Застана пред нея, горд и висок, и така прекрасно гол, че тя остана без дъх.
— Красив си — прошепна тя, като се протегна да докосне едрото му мускулесто бедро. Ерекцията му, толкова голяма, колкото всичко останало от него, се изпъна и потрепери леко от допира й толкова близо до нея. Тя искаше да я опита.
Той се засмя кратко.
— Аз съм воин. Белязан и очукан, определено не съм красив. Но ти… ти караш самите богове да ридаят от завист пред твоята красота.
Той се протегна за ръцете й и я издърпа да застане до него. Постави пръсти на кръста й, откопча джинсите й и внезапно тя се оказа също толкова гола, колкото него.
За миг Райли се засрами. Тогава той постави ръцете си върху нея и тя обезумя от желание.
— Докосни ме, Конлан. Целувай ме и ме докосвай навсякъде. Искам ръцете ти върху себе си.
Беше негов ред да изстене и той улови главата й с двете си ръце и се наведе да я целуне с такова притежание и плам, че сърцето й изглежда пропусна удар или два. Хвана се за раменете му и се опита да се задържи права на омекналите си крака.
Той спусна дланите си надолу по тялото й, леко докосвайки ръцете й, след това бедрата, помилва гърба й. Тя потрепери и се притисна към него, харесваше й да усеща твърдостта му срещу себе си. И я искаше вътре в себе си.
Сякаш можеше да я чуе, той прокара ръцете си по предната част на тялото й и обхвана гърдите й по пътя си. Тя изстена отново, искаше й се да спре да я измъчва.
Искаше той никога да не спира.
Искаше още.
Ръцете му продължиха пътя си, вече милваха корема й, а накрая очертаха пътечка през къдриците между краката й и леко докоснаха жарта й.
Той повдигна лице, за да я погледне със свиреп триумф в усмивката си.
— Влажна си за мен, Райли. Изливаш се за мен.
— Аз… о… — Преди да успее да формулира думите, за да му отговори, той проникна с два пръста в нея и тя изгуби способността да говори.
Райли се стегна около пръстите му и почти изплака от удоволствието.
— О, да, Конлан. Да, моля те, повече.
Конлан изпрати мислено молитва на благодарност към когото и да е от боговете, който би го чул. Тя беше толкова отзивчива към него, толкова гореща и влажна. Когато се стегна около пръстите му, си помисли, че може да изгуби целия си контрол и да свърши преди дори да е навлязъл в сладката влага на тялото й.