Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Никога преди не беше чувствал страст с такава пълна сила.
Повредена стока, млади принце. Омразният глас прошушна в него, спирайки го, карайки го да замръзне, но само за секунда.
Тогава Райли отвори очи и се взря право в душата му.
— Не. Не. Тя не е тук — тя никога няма да те нарани отново. Не я пускай да влезе, Конлан.
Тя го целуна, и преднамерено се стегна около пръстите му отново.
— Почувствай ме. Аз съм истинска. Тук съм. Не й позволявай да спечели.
Нещо избухна в сърцето му.
— Да, да, mi amara. Ти си тук, при мен. Моя си. Тя е по-нищожна и от нищо — каза с дрезгав глас, с пламенни думи като молитва.
Конлан отдръпна пръстите си и Райли изскимтя леко, но тогава той я вдигна на ръце и я положи на леглото. Тя премигна, все едно се връщаше отнякъде много далеч, и тръсна глава.
— Ние… Аз… предпазване. Аз съм здрава, но…
Той разбра веднага, след като нейните чувства бяха отворени за него.
— Не, ние сме имунизирани. Не мога да хвана дори настинка от теб, или ти от мен, красавице моя. И не можем да създадем деца без ритуала за плодовитост, благословен от Посейдон.
Тя кимна, като почувства истината на думите в емоциите му. Протегна ръце към него и се усмихна с толкова чувствено обещание, че коленете му омекнаха.
Когато се отпусна, за да покрие тялото й със своето, той отвори сърцето си за нея. Захвърли всички останали емоционални щитове, така че тя да може да почувства невероятния подарък, който му беше поднесла.
Издърпа коленете й нагоре от двете страни на бедрата си и напълно навлезе в нея с един тласък, викайки от удоволствие. Стенейки нейното име.
Положи чело върху нейното, дишайки трудно.
— Моя си, Райли. Кажи го. Ти си моя.
Тя улови лицето му в ръцете си и го придърпа към устата си.
— Твоя съм, Конлан.
Целуна го с цялата страст, която той можеше да почувства в душата й. Погледна към него, сините очи бяха топли и блестяха, и му се усмихна отново.
— И ти също си мой.
Тялото на Райли се изви напред, за да срещне неговото. Емоцията, която преля от Конлан в нея беше откровение. Благоговение… удивление. Простичка благодарност.
Никога не беше принадлежал на някого. Никога не го беше искал нещо само за себе си, откакто беше дете.
Признателността му се превърна в цунами от страст, примесена с топлина, и той сподели всичко това с нея, чрез тяхната връзка. Тя потрепери и нещо в него се счупи.
— Съжалявам, Райли, но не ми остана повече контрол — каза той, произнасяйки думите с усилие. — Ще те взема сега и ще бъде грубо и бързо. Обещавам да подходя с финес по-късно, но…
Тя постави пръст на устните му и се усмихна, женска сила струеше от очите й.
— По-малко приказки. Повече действие.
С вик на радост, той се отдръпна и се заби отново в нея, а тялото му подхвана ритъма, който беше по-стар дори от Атлантида. По-стар от самите богове.
Тя се извиваше към него в синхрон с всеки тласък и той я яздеше, милваше, впускаше се в нея отново и отново, докато не почувства как тялото й се стяга около него и напрежението започна да нараства и нараства в нея.
Райли никога не бе усещала нещо подобно преди. Горещото и гладко напрежение, наелектризираното електричество от тялото му, нахлуващо в нея, твърдите мускули играещи под пръстите й, блясъка в очите му, който й показваше, че той се наслаждава на всяка минута, точно толкова, колкото и тя.
Всичко това я докара до ръба. Всяко нервно окончание в тялото й запя. Удоволствието се издигна в експлодиращо кресчендо, докато тя не избухна, пропадайки в пространството, а пръстите й се заровиха в раменете му, за да се предпази от това да пропадне от края на света.
Той се напрегна, мускулите му се опънаха за контрол, докато тя потрепваше под него. Когато Райли се върна обратно на твърда земя, отвори очи и се загледа в него.
— Конлан?
Той се наведе и положи нежна целувка на устните й, ясно изпъкналите мускули на врата и раменете му й подсказваха колко много му струваше въздържането.
— Райли, знай това. След като древните истории го предричат, значи е истина. Чакал съм те, без да зная, през целия си живот.
Тя се втренчи в него, замаяна от това какво думите и емоциите му й казваха.