Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Да не би да казваш…
— Обичам те, Райли. Ти плени сърцето ми. — С тези думи нещо в контрола му изглежда се пречупи. Той потъна в нея още веднъж, два, три пъти, после се заби в нея с един последен тласък, който го въведе толкова дълбоко, че тя го почувства в утробата си. Конлан отхвърли глава назад, извика името й и експлодира в нея. Умът, сърцето, дори душата му се отвориха за нея, по-пълно, отколкото някога преди и тя усети, че танцува, завърта се, отдава се на емоциите му. На страстта му.
И тя избухна отново, издигайки се все по-нагоре и по-нагоре към място, където никога не е била преди. Експлодира отново около него. Спускаше се отново и отново…
Към любовта. По някакъв начин, невероятно, но тя обичаше този мъж, който току-що беше срещнала. Мъжът, когото бе познавала винаги.
Преди да успее да си поеме дъх от това осенение, плавно вдигна щитовете си на място. Това не беше факт, който бе съвсем готова да сподели. Дори с Конлан.
Не още. Беше прекалено скоро. Ако обикнеш хората, те напускат. Не беше готова да го остави да си тръгне. Може би никога.
Конлан се строполи върху нея, като се подпря на ръцете си, така че да не я смачка с тежестта си. Единственият звук в стаята беше тежкото дишане. От двама им. След около минута, той се раздвижи и се претърколи настрани, като все още я държеше в прегръдките си.
— Забрави планината на боговете — промърмори. — Бих се отказал на мига от нея заради това.
Глава 24
Райли се събуди затоплена, доволна и приятно чувствителна на места, на които не е била от много дълго време. За момент тя не отвори очи, напълно щастлива просто да лежи в ръцете на Конлан, с глава, приютена на рамото му. Слънчевата светлина топлеше стаята. Мирът, дори въображаемият, какъвто знаеше, че е този, стопляше сърцето й.
— Чудех се кога ще се събудиш, поспаланке.
Тя се обърна леко, за да му се усмихне.
— Поспаланке? Минаваше четири часа, когато най-накрая ме остави да си почина.
Усмивката на лицето му беше самодоволна и безспорно мъжествена. Тя се засмя, после го ощипа.
— Хей! — Той се завъртя и я притисна под себе си. — Знаеш ли какво е наказанието за нападение на член от кралското семейство от Атлантида?
Тя завъртя очи.
— О, горкото бебе. Това лекичко ощипване? Със сигурност тъмница.
Очите на Конлан проблеснаха пакостливо и с нещо определено похотливо.
— О, не. Без тъмница за теб. Наказанието е тежък физически труд. В спалните ми покои.
Райли се закикоти. Не можеше да се спре. Видът на нейния горд воин, за пръв път весел и закачлив, просто я правеше щастлива.
Сърцето на Конлан подскочи при звука на безгрижния смях на Райли. Никога не се беше застоявал, след като преспеше с жена. Винаги бе знаел, че трябва да избягва неудобните ситуации. Но Райли. Райли. Смееща се, с бузи зачервени от щастие и в резултат от нощната страст. Той беше почувствал желанието й да се задълбочава, беше разбрал кога емоциите й капитулираха. И все пак, не си беше признала. Не и с думи.
Той се ухили.
— Може би трябва да поработим над това.
— Да поработим върху идеята как върша тежък физически труд? Не мисля — отговори тя, извивайки се в опит да се освободи.
Той отмести ръце и й позволи да се повдигне на лакти. Което всъщност го настани точно там, където искаше да бъде, с лице на нивото на възхитителния й малък пъп.
Той се спусна, хващайки я в капан отново, и облиза топлата й кожа.
— Хей! Не е честно — каза тя, все още смеейки се.
— Стой мирна — промърмори той, след което се плъзна надолу в леглото, докато не стигна интригуващия триъгълник от златисточервени къдрици.
— Конлан? Какво…
Гласът й заглъхна, когато той придвижи ръката си и проследи къдриците с един пръст.
— Мисля, че присъдата ти е на път да влезе в сила, mi amara. Лежи мирно и приеми наказанието си.
Той раздели бедрата й и ги приклещи с ръце.
— Но…
Конлан плъзна езика си по пътя, по който пръста му беше преминал, и тя изстена. Той се усмихна.
— Мисля, че затворникът трябва да се държи добре или наказанието ще се проточи.
Райли пое с усилие дъх, когато езикът на Конлан се плъзна по нея отново. Нервни окончания, които дори не подозираше, че притежава, се подпалиха и изстреляха огън по вените й, изпращайки дъга от електрически взрив право от езика му към всеки инч от тялото й.