Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Тя го искаше с всяка частица от съществото си. Устните му бяха нежни и твърди, и толкова подходящи, а той се целуваше със страстта на мъж, който беше зажаднял за нея. Притисна се към него, като отчаяно искаше да го почувства целия срещу себе си, и желаеше още, и още, и още.
Конлан се отдръпна леко от нея, дишането му беше накъсано. Той знаеше, че тя има вкус на топлина и слънчева светлина, и сладка, чиста страст. Но сега тя имаше вкус на нещо още по-добро. Имаше вкус, все едно беше негова.
Той притисна устата си към нейната отново, нуждаещ се да почувства нейното съгласие. Капитулацията й. Приемането на неговото желание и нужда.
— Сега — каза той, като чу молбата в гласа си, но не го беше грижа — Моля те. Сега.
— Да — отговори тя, като обви ръце около врата му. — Да, моля те. Сега.
Той я повдигна от пода и я занесе до леглото, като я целуваше през цялото време. За секунда заключи вратата и се върна до леглото. Съблече ризата си по пътя, отчаяно искаше да почувства кожата й до своята.
Тя лежеше там, косата й беше разстлана по възглавниците и фантазията му се превърна в реалност. Искаше да заплаче от радостта на това събитие. Искаше да извика своето притежание на света. Не направи нито едното. Просто я докосна. Най-накрая, най-накрая я докосна.
Райли потрепери, когато Конлан отпусна тялото си на леглото до нея. Някак си гръдният му кош и раменете изглеждаха още по-големи без ризата. Той беше стена от мускули, но тя беше виждала през външния вид на горд воин мъжа отвътре.
Когато я докосна, пръстите му нежно помилваха бузата й, а след това шията, тя забеляза, че не е единствената, която трепери.
Осъзнаването на този факт я тласна през последната стъпка към пропастта, където захвърли всички останали задръжки. Този голям, суров воин, който можеше да се изправи и да се бие срещу вампири и шейпшифтъри, и срещу всичко друго, което може да се появи изневиделица в нощта, я искаше толкова силно, че ръцете му трепереха.
Тя придърпа главата му надолу към своята и се усмихна.
— Целуни ме. Целуни ме и ме накарай да се почувствам в безопасност отново — прошепна.
Горещината от синьо-зелените пламъци, горящи в очите му, изгаряха нервните й окончания, изпращайки топлина и влага право в сърцевината й. Гърдите й набъбнаха, стегнаха се, сякаш искаха неговата тежест върху себе си. Райли се изви срещу му и преди той да има възможност да се подчини на молбата й, пое контрол.
Тя целуна него. Леко, нежно. Ароматът му я заобикаляше. Пикантен и пламенен, и мъжествен, и внезапно любезността не беше на дневен ред.
Тя изстена и го целуна, устните й улавяха неговите, езикът й нахлуваше в устата му. Обви единия си крак около неговите и го придърпа надолу към себе си, жадуваща, ненаситна, нуждаеща се да почувства твърдостта му срещу себе си.
Конлан си помисли, че може би е умрял и е отишъл в планината на боговете. Райли го разпалваше, придърпвайки го към себе си, като го целуваше, все едно бе прегладняла, а той — десерта. Което му даде идеи. Наистина, наистина страхотни идеи.
Той се отдръпна от устните й и си проправи пътечка от целувки от бузата надолу до врата й, където я ухапа и засмука, наслаждавайки се на гърлените й стенания. С една ръка надигна блузата й и я измести нагоре, за да оголи топлия й корем, плъзгайки пръстите си напред, докато не обхвана гърдите й. Тя се задъха при допира и се изви в ръцете му.
— Докосни ме, моля те, докосни ме, Конлан.
Той се завъртя и я дръпна върху себе си, издърпа блузата през главата й, после я целуна отново, езикът му се потопи в устата й, предявявайки претенциите си към нея. Това беше твърда, жигосваща целувка.
Моя. Моя. Винаги моя.
Мисълта дойде от толкова дълбоко в него, че той не разпозна източника. Примитивната нужда да я маркира, да я поиска, да я отведе в двореца си и никога да не й позволи да си отиде, разтърси тялото му със силата си. Той знаеше, че тя може да почувства това, защото нейните емоции внезапно изразиха шок през емпатичната й връзка с него.
Тогава тя се усмихна срещу устните му и изпрати вълни на одобрение към него. Чувстваше се силна, сигурна в своята уникална женска сила над него, и му позволи да го разбере. Мускулите му се стегнаха от усещанията и цветовете за нейната възбуда, които преливаха в тялото и ума му. Мъжествеността му се втвърди до болка във внезапно отеснелите му панталони. Като се отдръпна от устата й, той погледна закръглените и перфектни гърди, изпълващи късчетата дантела, която ги покриваше. Искаше устата му да е върху тях.