Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Те може и да са акнаша, но не разбират древния атлантски, Вен — отбеляза Конлан, иронична усмивка изви устните му.
След това доброто настроение изчезна от лицето му, а на негово място се появи изражение, толкова ужасяващо, че Райли стисна силно ръката му, в опит да го извади от какъвто и да е ад, който беше видял в ума си.
Изглежда това помогна малко, но Райли все още виждаше печата на хищник в свирепия израз на лицето му. Много внимаваше да не се протегне и да не докосне емоциите му. Знаеше, че не иска да види, каквото и да виждаше той в ума си.
— Анубиса — процеди Конлан. — Нечестивият съюз между Хаос и Анубиса, богинята на смъртта. Тяхното потомство са прародители на всички кръвопийци. Самата Анубиса е вампир, но доколкото успяхме да разберем, тя се храни повече с отрицателни емоции, отколкото с кръв. Колкото по-пламенни, толкова по-добре.
— Като болката от мъчение — прошепна Райли, като внезапно осъзна какво беше видяла и почувствала в спомените на Конлан.
Той издърпа ръката си от нейната и изражението му се превъплъти в маска на спокойствие. Фалшива маска на спокойствие по-скоро. Как беше успял да оцелее? Как би могъл който й да е да го направи? С мисълта дойде и отчаянието.
— Как можем да победим някой, който се смята за богиня?
— Тя е богиня — каза Вен.
Райли поклати глава.
— Не и за мен. Аз съм монотеистична и признавам само един Бог. Не че не съм съгласна с вашите вярвания по някакъв начин, но трябва да имам вяра, че тя не е всевластна. Във всеки случай, ако тя има божествени сили, тогава сме в беда.
— Забравяш, че ние също сме предвождани от Бог. Силата на Посейдон превъзхожда тази на Анубиса — посочи Вен.
Ярост я разкъса.
— Ами, къде, по дяволите, беше той, когато неговият собствен принц е бил измъчван почти до смърт? — извика Райли, като блъсна стола си назад, за да стане. — Къде беше глупавият ви морски Бог на моретата тогава?
Конлан я придърпа в ръцете си за кратка прегръдка, след което плавно я вдигна да седне в скута му, сякаш правеха това от години.
— Чест е за мен, че би предизвикала самия Посейдон, за да ме защитиш, mi amara акнаша — промърмори той в косата й.
Усещането на дъха му върху ухото й раздвижи нещо ниско в корема й и мускулите на бедрата й се стегнаха. Ако Куин и Вен не стояха точно там, взирайки се в тях невярващо с отворени усти, тя щеше да се обърне в скута му и да дари Конлан с една страстна целувка. Можеше и да го направи, въпреки всичко.
Очите на Куин се присвиха.
— Добре. И така, големи проблеми с хората и след това какво?
Вен отговори този път.
— Тогава боговете се впуснали в мащабна отвратителна битка и настъпил Катаклизмът. Сериозна катастрофа от типа „самата Земя може да бъде разрушена“, която се случва, когато шайка деца започнат да се бият за играчките си.
Гласът на Конлан избоботи в гърдите му срещу гърба на Райли.
— Въпреки че брат ми е близо до богохулство, по същество е прав. Атлантида била потопена под морето, за да се защити и от хората, които я заплашвали, и от битката между боговете. Първо магия, след това смесица от магия и технология ни защитаваше от откриване през всичките тези години.
Райли, внезапно почувствала свян, се плъзна от скута на Конлан и се върна на собствения си стол.
— Но сте излизали на повърхността през цялото това време?
— Не, невинаги. Отнема време, за да се научат тайните на пътуването между нашата земя и повърхността. Но ние сме положили клетва като Воини на Посейдон. Воините от това време не биха се спрели пред нищо, за да намерят начин да се завърнат и да защитават хората от нарастващите на брой вампири и шейпшифтъри.
Конлан пресуши бирата си и постави бутилката обратно на масата със сила.
— Наше задължение е да ви пазим невредими, дори когато давате най-доброто от себе си, за да ни затруднявате.
Куин се заигра с чашата си и накрая изглежда стигна до решение. Отметна къдриците от очите с една ръка и започна да говори.
— Добре. Изучавах внимателно и двама ви и ако е от значение, емоциите ви ми казват, че ни предоставяте истината. Казвам, ако е от значение, защото ако наистина сте атланти и напълно отделен биологичен вид…
Тя вдигна поглед за потвърждение и Конлан кимна.