Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Джъстис игнорира закачката и насочи вниманието си върху Куин.
— Какво точно си чувала?
— О, защитник на слабите, модерен Робин Худ, бла-бла-бла. Малко си труден за пропускане — отвърна Куин, като плъзна поглед от ботушите му по целия шест фута и половина път нагоре или някъде там, до върха на оцветената му в синьо глава.
Джъстис се поклони леко.
— Ти също, трудно можеш да бъдеш пропусната. Твоята ярост и печал горят достатъчно ярко, че да осветят града. Може да поискаш да научиш от сестра си техниката за предпазване на емоциите си.
С тези думи той напусна стаята с големи крачки, оставяйки Куин да се мръщи на гърба му. Райли си помисли, че е крайно време да се намеси.
— Какво става, Куин? В края на краищата, започвам да имам усещането, че не си административен асистент в застрахователна компания.
Смехът на Куин прозвуча дрезгаво, сякаш беше минало много време, откакто беше намирала нещо за забавно.
— Не, не за застрахователна компания. Както казах по-рано, трябва да зная каква е работата с атлантите, преди да ти кажа нещо.
Тя прикова поглед в Конлан.
— На чия страна сте?
— Страна в какво? — попита Райли. — За какво говориш?
— Страна в революцията, малка сестричке.
Райли пое дъх. Естествено, беше чула слухове за революция срещу бързото навлизане на свръхестествени видове в човешкото общество и правителство. Но тя стоеше настрани от това. Не се интересуваше от политиката — правеше достатъчно, като просто се опитваше да запази клиентите си здрави и нахранени. И живи.
Конлан кимна леко.
— Добре. Ето толкова от истината, колкото съм склонен да ви кажа сега, и го правя при условие че нито една от вас не сподели тази информация с никого.
Столът на Вен се приземи с трясък на всичките си четири крака.
— Не можеш да направиш това, Конлан. Не можеш…
— Райли има право да знае, след като ще я вземем у дома с нас. Следователно сестра й също трябва да разбере.
Райли почувства как сухожилията на врата й стават твърди като дъска.
— Каза същото и преди. Интересно, но изглежда не си спомням да съм била питана дали искам да ходя някъде.
Конлан взе ръката й в своята и я стисна.
— Вярваш ли ми?
— Аз… — Тя направи пауза, помисли си отново за това, което беше зърнала в спомените му; в душата му. — Да. Вярвам ти. Това, акнаша, нещо, което има между нас — може би обърква здравия ми разум, но действително зная, че мога да ти имам доверие. Но къде е у дома? Наистина ли говориш за изгубения континент Атлантида?
Вен изсумтя.
— Никога не сме били изгубени. Просто се крием от вас, глупаци.
Куин се наведе напред, като положи скръстените си ръце на масата.
— Щях да внимавам кого наричам глупак на твое място, рибке.
Той се ухили.
— Искаш ли да ме провериш за хриле?
— Достатъчно! Може ли да пропуснем караниците и просто да се върнем на въпроса? — попита Райли.
Конлан кимна.
— Да. Ние сме от континента Атлантида. Преди повече от единадесет хиляди години, Седемте острова се носеха по повърхността на океаните, както сега вашите собствени земи. Нашата цивилизация и технологии превъзхождаха много тези на хората от онова време, но ние споделяхме толкова познания в областта на науката и изкуството, колкото смятахме за подходящи.
— И сте изпаднали дотам, да помагате на нас, бедните, низши хора? — подигравателно попита Куин.
— Куин. Не помагаш — измърмори Райли, а сестра й извъртя очи, но утихна.
— Както често се случва, хората, с които Атлантида винаги се е наслаждавала на мирно съжителство, станали ненаситни — продължи Конлан.
Не всички; дори не повечето. Но няколко корумпирани, които били на власт. Достатъчно, за да лансират идеята да превземат земите ни и да вземат това, което е било наше.
— Да, особено златото и всичко ценно — изръмжа Вен.
— Можело, е да се справим с това. Според древни свитъци сме били на границата да намерим решение. Но точно тогава вампирите решили да се намесят — каза Конлан.
Райли потръпна.
— Имали сте вампири дори тогава?
— Кръвопийците са наоколо от началото, когато бог Хаос преспал с измамната си дъщеря Анубиса и започнал цялата отвратителна… — Вен мина на лирично звучащ език, който не беше дори малко познат на Райли.