Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Майор Блах се завъртя, ръката му посегна към оръжието му. Сонк го спря, прошепна нещо в ухото му и пак го бутна да върви напред. После погледна Свенсон с усмивка.
— Аз бих избрал някои по-сладки животинчета, но мисля, че той схвана смисъла. Аз съм Франсис Сонк.
— Капитан Абелард Свенсон, военен лекар.
— Доста повече от това според мен — отбеляза Сонк. — Вие сте забележителен с това, че успяхте да впечатлите граф Д’Орканч, което е толкова рядко събитие, че трябва да устроим парад. — Усмихна се отново и погледна войниците и мъжете с количката зад тях. — Не че това в крайна сметка не е парад.
— Би ми се искало да има повече знамена — каза Свенсон. — И фанфари.
— Следващия път — изкикоти се Сонк.
Наближаваха реката, но мъглата и околните сгради затулваха гледката.
— Намерихте ли принца? — попита Свенсон възможно най-небрежно.
— Защо, вие намерихте ли го?
— Боя се, че не — призна Свенсон. — Но знам кой го е отвел.
— Така ли? Колко удовлетворително за вас.
— Според мен вие не знаете кои са. Макар да вярвам, че вие — или вашите другари — сте се опитали да ги заловите.
Сонк не отговори, но усмивката му като че ли помръкна.
Стигнаха пристана, където бе вързана плоска баржа, на която бе натоварен затворен метален ковчег. Друг — отворен — чакаше на кея да сложат в него Артър Трапинг.
— Какво ще правим с него? — попита Блах и кимна към Свенсон, докато войниците заковаваха капака. — Имаме само два ковчега.
— Какво предлагате? — попита Сонк.
— Да му вържем парчета желязо за краката и да го удавим заедно с чантата му.
Сонк кимна и се обърна към хората на графа.
— Чухте — железа и вериги. Бързо!
Мъжете хвърлиха чантата на Свенсон на земята и забутаха количката нагоре. Майор Блах извади револвера си и нареди на хората си:
— Помогнете с товаренето. Аз ще го пазя.
Сонк направи широк жест към брега на реката и каза мило:
— Невероятно спокойна сутрин, нали, доктор Свенсон? Като мислещ човек вие разбирате, че оръжието на майора може да наруши това спокойствие и да привлече нежелано внимание към нашите занимания, убеден съм. Всъщност, тъй като такъв мислещ човек би могъл също така да предположи, че един навременен вик може да постигне същото, съм длъжен да ви изтъкна, че ако това се случи, запазването на тишината повече няма да има значение, тоест ако издадете някакъв звук, ще бъдете застрелян с по-малко колебание, отколкото ако бяхте бясно куче.
— Колко любезно от ваша страна да ми обясните нещата така добре — каза Свенсон.
— Любезността не ми коства нищо — отвърна Сонк.
Докато войниците товареха ковчега, Свенсон попита високо:
— Кажете, майоре, и хер Флаус ли е предател като вас, или е просто некадърник?
Блах запъна ударника на револвера си, но Сонк въздъхна, сложи ръка на рамото му и каза:
— Докторе, наистина трябва да престанете.
— Щом ще ме убиете, поне искам да знам дали оставям принца в ръцете на двама предатели, или на един.
— В момента той не е в ничии ръце.
— Не и в техните, да.
— Да, да — сопна се Сонк. — Както вече ми казахте.
Мъжете вече бяха натоварили ковчега и сега седяха на греблата.
— Защо сте си направили труда да транспортирате полковника дотук? — попита Свенсон. — Защо просто не го потопихте в канала до Харшморт?
Сонк хвърли кос поглед на майора и отвърна:
— Наречете го германска педантичност.
— Графът е прегледал тялото му — каза Свенсон, внезапно осъзнал истината. — В оранжерията. — Имаше нещо, което не знаеха… или искаха да скрият нещо. Но да го крият от човек в Харшморт? От Вандаариф? Не бяха ли съюзници?
— Трябва да го убием — изръмжа Блах.
— Не с това — отвърна Сонк и кимна към пистолета.
Свенсон знаеше, че трябва да действа, преди онези с количката да са се върнали. Посочи медицинската си чанта и каза:
— Господин Сонк. Знам, че ще умра, и знам, че не можете да ме застреляте, за да не вдигате шум. Това оставя голям брой по-неприятни възможности — удушаване, наръгване, удавяне, всичките бавни и болезнени. Ако позволите, мога лесно да си приготвя инжекция, която ще е бърза, тиха и безболезнена — ще направя услуга на всички.
— Страх ви е, а? — подигра му се майор Блах.