Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Майка му отвори вратата на стаята. Оскар свали ръце от ушите си.
— Баща ти иска да говори с теб.
Той допря слушалката до ухото си и чу далечен глас, който изреждаше монотонно наименования на фарове, скорости и посоки на вятъра. Изчака така, без да каже нищо. Майка му сбърчи вежди учудено. Оскар затули слушалката с длан и прошепна:
— Морската прогноза за времето.
Майка му отвори уста да каже нещо, но се ограничи с въздишка. Отиде в кухнята. Оскар седна на стола в коридора и заслуша прогнозата заедно с татко си.
Знаеше, че баща му се е съсредоточил в това, което съобщаваха по радиото, и нямаше смисъл да му говори. Морската прогноза беше свещена. Когато гостуваше на баща си, цялата дейност в къщата спираше в 16:45 и татко му сядаше до радиото, а разсеяният му поглед се рееше навън, сякаш да се увери дали казаното е вярно.
Баща му отдавна не плаваше, но навикът му беше останал.
Алмагрундет северозападен осем, довечера ще се смени със западен. Добра видимост. Оландски острови северозападен десет, предупреждение за силни ветрове вечерта. Добра видимост.
Така. Най-важното свърши.
— Здрасти, татко.
— О, тук ли си? Здравей. Тази нощ при нас ще духа силен вятър.
— Да, чух.
— Хм. Как си?
— Добре.
— Ами майка ти ми разказа за станалото с онзи Йони. Това съвсем не е добре.
— Не. Не особено.
— Каза, че е получил сътресение на мозъка.
— Да. Той повърна.
— Често става така в подобни случаи. Хари… да, нали го познаваш… веднъж лотът го удари по главата и после… да, лежеше и повръщаше като теле.
— Оправи ли се?
— Да, да, оправи се… е, почина тази пролет. Но това, разбира се, няма нищо общо. Не. Доста бързо се съвзе след удара.
— Добре.
— Да се надяваме, че и момчето ще се оправи.
— Да.
Радиото продължи с морските райони: Ботническия залив и всичко останало. На два-три пъти седя до баща си с атлас, проследяваше с пръст фаровете, щом ги чуеше. По едно време знаеше всичките тези места наизуст, поред, но вече ги бе забравил. Баща му се покашля.
— Та така де, с майка ти говорихме за… дали имаш желание да дойдеш на гости през уикенда.
— Мм.
— Ще си поговорим за това и за… всичко.
— Този уикенд?
— Да. Ако искаш.
— Добре. Но имам малко… да дойда в събота?
— Или петък вечер.
— Не, но… В събота сутрин.
— Ами няма проблем. Да извадя тогава от фризера една морска патица.
Оскар долепи уста до слушалката и каза тихо:
— Без сачми.
Баща му се разсмя.
Миналата есен, когато му беше на гости, Оскар си счупи зъб със сачма, останала в месото на птицата. На майка си каза, че е било камъче в картоф. Морските птици бяха най-вкусната храна за него, докато майка му смяташе, че е „ужасно жестоко“ да се стреля по беззащитните птици. Счупен зъб от самото оръжие на убийството би довел до забрана да припарва до такива ястия.
— Ще проверя още по-внимателно.
— Мотопедът в движение ли е?
— Да. Защо?
— Не, просто питам.
— Аха. Ами да, има доста сняг, може да направим едно кръгче.
— Хубаво.
— Значи до събота. Автобуса в десет ли ще хванеш?
— Да.
— Тогава ще дойда да те посрещна. С мотопеда. Колата нещо не е наред.
— Окей. Добре. Искаш ли да говориш с мама?
— Да… не… ти ще й кажеш, нали?
— Ъхъ. Чао, до скоро.
— Да. Чао.
Оскар затвори слушалката. За миг си представи как движат с мотопеда триколка. Правят кръгчета. Готино беше. Оскар си слагаше къси ски и връзваха за багажника въже с пръчка в другия край. Той я хващаше с две ръце и тръгваха да обикалят селото, все едно караше водни ски на сняг. Това и морската патица с желе от плодчета от офика. И само една вечер далеч от Ели.
Отиде в стаята и си приготви спортния екип и ножа, нямаше да се прибира преди срещата с нея. Имаше план. Докато си обличаше якето в коридора, майка му излезе от кухнята, бършеше оцапаните си с брашно ръце в престилката.
— И? Какво каза?
— Ще отида в събота.
— Аха. Ами за другото?