Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Мога. Ама не искам.
Онзи до леглото въздъхна.
— Опитал си да се самоубиеш тук, значи не си съвсем… в безсъзнание. Не можеш ли да си помръднеш главата? А можеш ли да повдигнеш ръка, ако чуваш какво ти казвам? Можеш ли да си вдигнеш ръката?
Хокан изключи полицая и се замисли за онова място в Дантевия ад, където отиват след смъртта си достойните люде, които са живели преди Христа, така че не са приели кръщение. Опита да си го представи как изглежда.
— Бихме искали да знаем кой си, нали разбираш.
В кой ли кръг или небесна сфера е попаднал самият Данте след смъртта си…
Полицаят приближи стола с половин педя.
— Ще го разберем, бъди сигурен. Рано или късно. Можеш да ни спестиш време, като ни сътрудничиш.
Никой няма да ме потърси. Никой не ме познава. Опитайте.
Влезе медицинската сестра.
— Търсят ви по телефона.
Полицаят стана, отиде до вратата. Преди да излезе, се обърна.
— Веднага се връщам.
Сега мислите на Хокан се насочиха към наистина значимото. В кой кръг щеше да попадне той? Детеубиец. Седми кръг. От друга страна — в първия кръг. На прегрешилите от любов. Освен това и за содомитите има отделен кръг. Логично е да попадне там, където се отива за най-тежкото извършено престъпление.
Тоест, ако някой извърши нещо наистина ужасно, след това може да съгрешава колкото си иска, що се отнася до престъпленията, наказвани в по-горните кръгове. Така или иначе, няма как да стане по-зле. Както са онези престъпници в САЩ, дето ги осъждат на триста години затвор.
Отделните кръгове вървят спираловидно. Дяволска фуния. Цербер с опашката си. Хокан си представи разбойниците, злите жени, високомерните в тинята, в огнения дъжд, скиташе между тях, търсеше своето място.
Във всеки случай беше напълно сигурен в едно. Никога нямаше да попадне в най-долния кръг. Там, където грешниците са в ледено море, където самият Луцифер разкъсва Юда и Брут. Кръга на предателите.
Вратата се отвори пак с онзи странен премляскващ звук. Полицаят седна до леглото.
— Та така. Май са намерили още един при езерото в Блакеберг. Поне въжето е същото.
Не!
Тялото на Хокан трепна неволно, когато полицаят спомена Блакеберг. Полицаят кимна.
— Явно чуваш какво казвам. Чудесно. Значи можем да предположим, че живееш в западните предградия, а? Къде? Рокста? Велингбю? Блакеберг?
Той си спомни как се беше отървал от тялото на онзи при болницата. Постъпи небрежно. Оплеска работата.
— Добре. Сега те оставям за малко на спокойствие. Можеш да си помислиш дали искаш да ни съдействаш. Така за всички ще е най-добре. Нали?
Полицаят стана и излезе. Вместо него се появи медицинска сестра, седна на стол в стаята да го пази.
Хокан замята глава отчаяно, вдигна ръка и задърпа маркуча на респиратора. Сестрата скочи и я отскубна.
— Ще трябва да те вържем. Само още един път да го направиш, и ще те вържем. Разбираш ли? Ако не искаш да живееш — твоя работа, но докато си тук, наше задължение е да те поддържаме жив. Независимо какво си или не си извършил. Разбираш ли? И ще направим необходимото, за да изпълним задължението си, пък ако ще да те стегнем с каиши. Чуваш ли какво ти казвам? Най-добре за всички е да съдействаш.
Да съдействам. Да съдействам. Изведнъж всички искат да съдействам. За тях не съм човек. За тях съм случай. Ах, Боже мой! Ели, Ели! Помогни ми!
Оскар чу гласа на майка си още от стълбището. Говореше с някого по телефона и беше ядосана. С майката на Йони? Спря пред вратата и се заслуша.
— Ще ми се обаждат тук да ме питат къде съм сгрешила, да, така ще стане, и какво ще кажа? Че за съжаление синът ми няма баща и… ами покажи го тогава… не, не си… мисля, че ти трябва да говориш с него по въпроса.
Оскар отключи вратата и влезе в коридора. Майка му каза в слушалката:
— Ето го, прибра се — и се обърна към него. — Обадиха се от училището и аз… говори с баща си за това, защото аз… — и отново заговори в слушалката. — Сега ти… спокойна съм… лесно ти е на теб, седиш си там и…
Оскар отиде в стаята си, легна на леглото и запуши ушите си с ръце. Главата му пулсираше.
Когато отиде в болницата, отначало му се стори, че всички, които търчаха наоколо, имат нещо общо с нараняването на Йони. Оказа се, че не е така. Днес за първи път през живота си видя мъртвец.