Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Припомняйки си всички тези неща и нареждайки мистър Панкс в същата тази поредица, Артър Кленъм се спря засега на мнението, без окончателно да се установява на него, че последният от патриарсите е гореспоменатият отнесен глупак, озарен от идеята да поддържа добре излъскана плешивата част на своята глава; и че както по Темза може да се види как някой тромав кораб тежко се влачи с прилива с кърмата напред по своя път и препречва пътя на всички останали, макар да изглежда, като че ли плува най-славно, докато изведнъж малък парен влекач се запъти към него, вземе го на буксир и го повлече; тъй сега тромавият патриарх бе взет на буксир от подсмърчащия Панкс и се мъкнеше в килватера на тази малка кирлива лодка.
Завръщането на мистър Казби с дъщеря му Флора сложи край на тези размишления. Още щом очите на Кленъм се спряха върху субекта на неговата някогашна любов, тази любов трепна и се разби на парчета.
Мнозинството от мъжете са твърде верни на себе си, за да останат верни на някои стари идеали. Това не е доказателство за непостоянство, а за обратното, особено когато идеалът не издържа на близката съпоставка с действителността и контрастът е съдбоносен за него. Нещо подобно се случи и с Кленъм. В своите младини той страстно бе любил тази жена и беше й отдавал цялото заключено богатство на своята обич и въображение. В самотния му дом това богатство бе като парите на Робинзон Крузо — той нямаше с кого да го обмени, то лежеше, безполезно захвърлено, да ръждясва в мрака, докато най-сетне той го изсипа върху й. От онова незабравимо време до този миг, макар че до нощта на своето завръщане той напълно я бе изключил от каквато и да е връзка с неговото настояще или бъдеще — все едно, че беше мъртва (а и това не би било изключено, защото нямаше за нея никаква вест), Кленъм грижливо бе съхранявал спомена за миналото в старото, тайно скривалище. И сега, след всичко, последният от патриарсите най-хладнокръвно влезе в гостната и все едно, че каза: „Бъди любезен да запратиш своя спомен на пода и да го стъпчеш. Защото — ето това е Флора!“
Някогашната стройна Флора сега бе пораснала на ширина и едва си поемаше дъх, но това не беше нищо. Флора, която бе оставил нежна като лилия, се бе превърнала в божур; но и това не беше нищо. Флора, която очароваше с всяка своя дума и мисъл, сега бе бъбрива и глупава. А това вече беше много нещо. Флора, която на времето бе разглезена и несръчна, си беше останала все тъй разглезена и несръчна и сега. А това беше съдбоносен удар.
Това е Флора!
— Ах, божичко — изкикоти се Флора и отметна глава в някакво жалко подражание на моминския й жест, тъй както някой артист би я представил на собственото й погребение, ако бе живяла и умряла в класическата древност, — срам ме е да срещна мистър Кленъм, приличам на плашило, знам — ще му се видя страшно променена, та аз съм си вече стара жена, ужасно е да те изненадат така, наистина е ужасно!
Той я увери, че видът й е точно такъв, какъвто е очаквал, и че времето не е забравило и него.
— О! Но за един мъж то е различно, а пък и вие си изглеждате тъй удивително добре, че нямате право да казвате нищо подобно, докато, ако става дума за мен — о! — изпищя Флора, — аз съм отвратителна!
Патриарха, очевидно все още недоразбиращ своята роля в драмата, която се разиграваше, сияеше с празна ведрина.
— Но ако ще приказваме за някои, които не са се променили — продължи Флора, която, каквото и да казваше, никога не стигаше до точка, — погледнете папа, не е ли папа точно същото, което си беше, когато заминавахте, не е ли жестоко и противоестествено от страна на папа да бъде такъв укор срещу собственото си дете, ами че ако продължаваме все така, непознатите ще започнат да си мислят, че аз съм мама на папа!