Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Много време трябва да мине, за да се случи това — отбеляза Артър.
— О, мистър Кленъм, вие — най-неискрен от всички — възкликна Флора, — забелязвам, че не сте забравили да правите комплименти, както някога, когато се представяхте за толкова влюбен, нали помните — о, не исках това да кажа, аз — о! — не знам какво исках да кажа!
Тук Флора се извърна смутено и му изпрати един от някогашните си погледи.
Патриарха, който, изглежда, започна да осъзнава, че неговата роля в пиесата се състои в това да изчезне от сцената колкото е възможно по-скоро, се изправи и отиде до вратата, през която Панкс се бе измъкнал, като викаше името на този влекач. Той получи отговор от някакъв малък док отвъд и веднага бе извлечен на буксир.
— Не си отивайте още — каза Флора. Артър бе погледнал към шапката си, защото се намираше в състояние на комично смайване и просто не знаеше какво да прави. — Не е възможно да сте тъй нелюбезен, че вече да си тръгвате, Артър — искам да кажа мистър Артър или може би мистър Кленъм ще е много по-прилично — ами аз наистина не знам какво говоря, — без да промълвите думичка за милите стари времена отминали навеки, но всъщност като си помисля по-добре ще е да не ги споменаваме, а много е възможно вие да си имате много по-приятен ангажимент и моля нека аз съм последният човек на земята, който ще ви попречи макар че беше време, но аз пак почвам да приказвам глупости.
Нима е възможно Флора да е била такава празна бъбрица и в дните, за които намеква? Нима е възможно сред прелестите, които са го привличали на времето, да е била и тази безсмислена бъбривост?
— Всъщност аз не се и съмнявах — продължи Флора, като се впускаше напред с удивителна скорост и насичаше изреченията си само със запетайки, и то твърде оскъдни, — че сте се оженили за някоя китайска дама, понеже бяхте в Китай толкова дълго време и то на работа и много естествено склонен да се установите и да заздравите връзките си тогава нищо не е по-естествено от това да направиш предложение на някоя китайска дама и нищо по-естествено уверена съм китайката да приеме и да се смята за добре наредена само се надявам, че не е някоя пагодска сектантка.
— Аз не съм — отвърна Артър, без да успее да скрие усмивката си, — не съм женен за никаква дама, Флора.
— О, мили божке, дано не сте се пазили толкова години ерген заради мене — изкиска се Флора, — но много естествено, че не сте от къде на къде, моля, не ми отговаряйте и аз не знам накъде бия, о, моля, кажете нещо за китайските дами наистина ли очите им са толкова продълговати и тесни все ми напомнят за някоя мида и наистина ли косите им падат на гърба и са сплетени или това са само мъжете, и като изтеглят косите си толкова силно от челото не ги ли боли, и защо закачват малки звънчета по мостовете и храмовете и по шапките си и тук и там или това не е вярно!
Флора му хвърли отново един от старите си погледи. И моментално продължи нататък, сякаш той най-подробно й бе отговорил.
— Значи, вярно е и те наистина го правят! Мили божичко, Артър, — моля, извинете, стар навик — мистър Кленъм далеч по-прилично — ама че страна да живееш толкова време и с тия безбройни фенери и чадъри колко ли тъмен и мокър е климатът всъщност сигурно е такъв, и какви ли пари падат от тези две търговии нали всички ги носят и си ги окачат навсякъде, а и малките обувки и тях и стегнатите от детинството крака, това е много интересно, голям сте пътешественик!
В своето смешно отчаяние Кленъм бе надарен с още един от старите погледи, без изобщо да знае какво да стори с него.
— Боже, боже — продължи Флора, — само като си помисля за промените у дома, Артър — не мога да го преодолея, това ми се струва толкова естествено, мистър Кленъм, много по-прилично — докато вие сте привикнали към китайските обичаи и език, който, уверена съм, приказвате като истински китаец ако не и по-добре, защото сте били винаги схватлив, макар че кой знае колко е било трудно, аз пък съм сигурна, че само тия сандъчета за чай биха ме утрепали ако аз бях опитала такива промени, Артър — ето ме пак същото, а ми се струва толкова естествено, много неприлично — просто никой да не повярва, кой би могъл да си представи мисис Финчинг, щом като аз самата не мога!
— Така ли се казвате по мъж? — попита Артър, удивен от нежността, прозвучала в гласа й, когато споменаваше, колкото и да изглеждаше вече нереална, оная младежка връзка, съществувала помежду им. — Финчинг?