Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Сърджън го наказваше за липсата на смелост. Но Темпър продължи да се съпротивлява. Сърджън бе невероятно умел, почти толкова силен, колкото бе Темпър, но много по-бърз. Попаднал в полезрението на зверските очи на защитника, чиято уста бе открехната, сякаш той вече вкусваше кръвта на Дасем, Темпър изостави всякаква надежда, че ще оцелее. Примири се със смъртта и реши да остане на седлото възможно най-дълго, за да лиши Сърджън от сладостта на победата. Дуелираше се с мъжа и използваше грубата си сила, за да го отблъсква назад при всяка възможност. Когато защитникът го промуши в стомаха, Темпър просто изсумтя и замахна към главата му. Но такава бе неговата бързина, че Сърджън просто отметна глава назад и острието сряза носа му. След това воинът отстъпи за миг и Темпър се обнадежди, че поне го бе замаял, тъй като нямаше как да вижда ясно през розовата мъгла от пот и кръв, спуснала се пред очите му.
Той зачака, поемайки си щедри глътки въздух и продължавайки да отстъпва, докато Ферул ревеше като див звяр и мушкаше навред, предал се на сляпата кръвожадна сласт. Дасем се олюляваше и се дуелираше като пияница, но продължаваше да се защитава успешно срещу редовните войници.
Сърджън изрева от ярост и отново се хвърли към Темпър. Острието му се замъгли от скоростта и Темпър осъзна, че всичко бе свършило и воинът бе нанесъл своя удар: той почувства как животът му изтича надолу по краката като топъл отлив. Щитът му се строши под напора на Сърджън и Темпър изпусна меча си, но след това сграбчи китката на мъжа. Защитникът се изплю в лицето му.
— Умри! Умри!
Темпър го изгледа с потъмнял поглед и се усмихна.
— Бързам колкото мога, приятелю.
Разярен, Сърджън отново замахна към него, опитвайки се да махне ръката му от своята, но никой, дори Дасем, не можеше да се отърве от желязната хватка на Темпър.
Сърджън погледна над рамото му: очите му се разшириха и той извика нещо нечленоразделно. На Темпър му причерня пред очите й хватката му отслабна. Сърджън се освободи и отстъпи. Заля ги вълна от малазански войници. Ръце подеха Темпър и го отнесоха от бойното поле. Тогава той си позволи да потъне в мрака, знаейки, че бе спечелил тази последна битка — че отново бе останал на поста си достатъчно дълго…
Темпър чакаше старият кошмар да свърши. Винаги се събуждаше в един и същи момент, с разтуптяно сърце и останал без дъх. Но този път тъмнината не дойде. Сърджън продължаваше да го кълца с усърдието на месар, който разфасова огромен къс месо. Но сега, вместо позлатен шлем от бронз, той носеше сива гугла. Неминуемостта на смъртта му сграбчи Темпър за гърлото и стисна. Нещото с гуглата се надвеси над него и го обви в различна тъмнина. Темпър не можеше да диша. Смъртта го притискаше като огромна тежест, смазваше ребрата му, мачкаше го, все по-тежка и по-тежка, докато накрая той спря да чувства тялото си. Но продължи да се бори. Дори само, за да накара един пръст да помръдне или за да се изплюе в лицето под гуглата.
Темпър вдиша. Леденият въздух се впи болезнено в зъбите му. Гръдният му кош се изду, спусна се, след това отново се надигна. Пред очите му проблесна светлина, отначало неясна и замъглена, но постепенно ставаше все по-отчетлива: видя купчина облаци и отвъд тях студените звезди, прогорили дупки в нощното небе.
Някой проговори със сух глас:
— Ти си един много упорит мъж.
Темпър изстена и завъртя главата си. Мъж, облечен в пепелява роба, седеше над него върху голям каменен къс. Темпър облиза устните си и изграчи в отговор:
— Кой, в името на лайната на Финир, си ти?
— Бих те попитал същото, но ми се струва, че вече знам отговора — отвърна мъжът и вдигна един предмет: шлемът на Темпър. Завъртя го в ръцете си, сякаш за да се наслади на изработката му.
Темпър изпъшка и остави главата си да падне назад.
— Моите хора видяха дуела ти с Руд. Бяха впечатлени. Те, ами, намесиха се и те доведоха тук.
Темпър реши да провери дали може да вдигне дясната си ръка и успя. Разгледа я и потърка очите си.
— Руд?
— Хрътката на Сянката. Изненада я. Напоследък е свикнала на лесна плячка, струва ми се.
Темпър опита да седне и отново изпъшка. Зачуди се как някой можеше да се намеси срещу демон като онзи.
— Наредих им да те излекуват — след като видях това — рече мъжът и потупа шлема с пръст. — Много необичайна изработка.