Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Защо ви е картата на небесния капитан? — попита тя.

Джейк я покани да дойде край масата. Всички се струпаха около нея, а Ба’чук разви свитъка, който се оказа карта на цял Дешрет. Очертанията по периферията й бяха неясни и замъглени. Те символизираха Великия вятър, който ограждаше тази сурова земя. Останалата част бе изпъстрена с градове и села, реки и езера, скали и пясъчни дюни. Грубо нарисувани черепи маркираха опасните зони, а около един от тях танцуваха пламъци.

Джейк извади часовника на баща си, отвори го и го постави на дланта си. Всички се приведоха напред, вперили погледи във въртящата се секундна стрелка.

— Върти се по-бързо, когато я насоча на северозапад — показа им Джейк. — В тази посока трябва да вървим.

Ба’чук забоде пръст в една точка югоизточно от Ка-Тор.

— Според небесен капитан Хор в момента се намираме тук.

Джейк го помоли да мърда пръста си, докато той прокарваше линия, която водеше на северозапад от сегашното им местоположение. Маршрутът им не прекосяваше градове и села, макар да минаваше съвсем близко до пламтящия череп. Джейк продължи чак докато стигна края на картата, където бушуваше Великият вятър.

Няколко йероглифа отбелязваха място, скрито под бурята. Джейк знаеше кое е то, нищо че не можеше да разчете египетските знаци.

Нефертити произнесе името му на глас:

— Руините на Анкх Тави.

— Третият камък на времето трябва да е скрит там — каза Джейк. — Най-вероятно в пирамидата. Трябва незабавно да тръгнем натам.

Нефертити скръсти ръце.

— Никой не може да влезе в Анкх Тави. Бурята е прекалено силна. Пясъкът ще остърже плътта от костите му. Мнозина са опитвали, но никой не е успял да премине през Великия вятър.

— Ние ще успеем — Джейк затвори часовника на баща си и го вдигна високо. — Това е Ключът на времето. Помагал ни е преди, ще ни помогне и този път. Убеден съм, че часовникът ще ни преведе отвъд Великия вятър. В противен случай не би сочил натам.

— Ако се надяваме да попречим на онази вещица да превърне в камък всеки жител на Дешрет, ще трябва да съберем цялата мощ, която успеем. Само един камък не е достатъчен — каза Пиндор. — Ако Хека намери третия камък преди нас…

— Тогава всичките ми хора ще бъдат обречени — довърши думите му Нефертити. Тя обмисли ситуацията, сетне кимна. — Ще наредя на небесен капитан Хор да ни отведе там.

— Ще успееш ли да го убедиш да следва плана ни? — попита Марика.

Въпросът й като че ли обърка Нефертити, която нито за миг не бе забравила, че е египетска принцеса.

— Та аз съм дъщеря на Славата на Ра! Капитанът ще направи каквото му кажа!

Напусна каютата с енергична крачка и затвори вратата зад гърба си.

— Не е ли страхотна! — възкликна Пиндор.

Джейк се върна при масата и се подпря с юмруци върху нея. Впери поглед в картата.