Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Господи, говорите доста красиво - каза тя сухо, като ги пронизваше с очи. -Неблагоприятна реакция.
- Точно сега не разполагаме с време, за да разберем на какво се дължи, дори и да имахме такива намерения - сопна се Вен. - Бренан ще стои далече от теб. А ти оставаш в Атлантида, докато не изясним какво точно се случва.
Преди да изкаже протеста си, който определено се заформяше на устните й, Вен й хвърли една порочна усмивка.
- Проверявай фактите. Проверявай фактите. Проверявай фактите. От твоите уста в моите уши.
- Добре - отговори тя равнодушно. - Предполагам съм съгласна, след като очевидно нямам друга възможност. Дори не знам как изобщо стигнахме до тук, пък и персоналът в двореца едва ли ще се притече на помощ на един човешки пленник.
- Вие сте наш гост, лейди Тиарнан - напомни Конлан, в гласа му се долавяше царственост. - Но не и наш пленник. Въпреки това няма да се радваме, ако историята ти не се потвърди, както сама разбираш Дай ни няколко дни, след това ще те върнем в Бостън, за да продължиш работата си.
- Само в случай, че казваш истината.
- Истината. Истината, която се крие в подвижните пясъци на сенките, намеренията и измамата - прошепна Тиарнан, докато гледаше в далечината. - Казвам истината по начини, които дори не можеш да си представиш, атланте.
Ледена тръпка се спусна по гърба на Алексий. Имаше нещо в тази Тиарнан и може би в бъдеще трябваше да я проучат.
Конлан наклони глава.
- Надяваме се, за доброто на всички ни, да е така. Ако вампирите са намерили начин да поробват умовете на хората, то тогава ние трябва да им отвърнем.
Принцът подпря ръце на масата и отново погледна към картата.
- Може би все пак ще получиш своя Пулицър.
Тиарнан понечи да отговори, но Алексий знаеше, че с последните си думи Конлан бе
сложил край на разговора.
- Ела с мен, Тиарнан. Мисля, че мога да намеря удобно...
- Ерин иска да я види - прекъсна го Вен. - В храма е и каза, че ще я разведе из Атлантида.
- Храм! - Очите на жената светнаха с това, което Алексий вече започваше да разпознава като журналистическо увлечение. - Какъв храм?
- Храмът на нереидите - отвърна Алексий и посочи вратата. - Още от тези митически създания, за които говореше по-рано.
Докато тя го заливаше с въпроси, Алексий успя да я изведе през вратата и малко преди да изчезне се обърна към Конлан и Вен.
- Готов съм, независимо какво решите.
Кимнаха в унисон и приличаха повече на близнаци, отколкото на обикновени братя.
- Знаем - отговори Конлан. - Веднага след като Аларик се върне, ще подготвим плана си.
- Първо Джъстис - намеси се Вен и решителността в гласа му звучеше като обет. - После Анубиса и отсъпниците.
Алексий кимна, съгласен напълно с плана им.
Затвори вратата след себе и се втурна на помощ на пазачите, които бяха подложени на моментален разпит от Тиарнан. Не спираше да си повтаря обета:
Първо Джъстис и след това правосъдието.
Дори и на репортерката щеше да й хареса. Крещеше „първа страница“.
Глава 24
Атлантида, пещерата
Джъстис осъзна, че бе на път да извърши доброволно това, срещу което се бе борил хиляди години. Да свали щита, който бе поставил в съзнанието си и да пусне на свобода тази част от душата си, която бе наследил от нереидите. В началото не получи отговор, сякаш Другият му се подиграваше.
Сякаш е чакал прекалено дълго.
Въпреки това, по него се разля сила като течен огън. Изпълни тялото му, заискри и затуптя през вените и артериите му, като примесена с шампанско кръв.
Най-накрая. Най-накрая ме повика, покани ме, за да демонстрирам силата си.
Гласът на нереида отекна в съзнанието му с грохота на барабани, сякаш, радвайки се на своя триумф.
- Извиках те, за да споделиш силата си с мен - каза на глас Джъстис. - Няма да се стигне до нищо добро, ако не успеем да излезем от тази пещера.
Когато Кийли свъси вежди и го погледна въпросително, той се запита как ли изглеждаше отстрани, водейки едностранен разговор.
- Не съм луд. Просто говоря на себе си - подхвърли той. - Единственият начин да се измъкнем от тук е, ако нереидът ме научи да използвам силите си, които никога не съм познавал. Не дарба, наследена от атлантите ни доведе тук. Не съм сигурен какво или как успях да го направя. Нереидът знае, така и аз ще се науча.