Божествени и прокълнати

Госпожа Лъдуиг се изчерви.

— Защото не заслужаваше прошка. Дори не се извини. Само че Библията… — тя потропна с нокът по старото копие с монограм — казва, че трябва да прощаваме.

— Именно — потвърди татко. — Ние не прощаваме на хората, защото заслужават. Прощаваме им, защото имат нужда от прошка, защото и ние имаме нужда да им простим. Сигурен съм, че сте се почувствали по-добре, след като сте му простили.

Жената стисна устни и кимна.

Усетих, че вратът ми пари. Нямаше нужда да се обръщам, за да разбера, че Даниъл е впил очи в мен.

— Добре, но защо е толкова трудно да се прощава? — попита госпожа Конърс.

Дон примигна, изсумтя и продължи да хърка.

— От гордост — отвърна татко. — Даден човек ви е сторил някакво зло и сега вие сте този, който трябва да преглътне гордостта си, да се откаже от нещо, за да му прости. Всъщност светото писание казва, че ако решите да запазите гордостта си, без да прощавате на някого, тогава извършвате още по-голям грях. Добрият син в тази притча е много по-застрашен от блудния.

— Значи блудният трябва да бъде обичан, независимо от всичко — обади се Даниъл от ъгъла.

Скочих от мястото си. Това беше прекалено. Татко ме погледна с любопитство.

— Фъч — предложих аз.

— Ммм — отвърнаха всички в един глас и аз излязох от залата. Сигурно прекъснах лекцията на татко, когато се върнах, но не ме интересуваше. Исках да се прибера. Събрах салфетките, след това и празните чаши, докато хората започнаха да обсъждат по-весели теми като подаръци и коледни песни. Щом почистих, отидох при татко и попитах дали може да си тръгна по-рано.

— Не ми е добре — обясни. — Искам да си легна.

— Краят на срока те е изтощил — разсмя се татко. — Заслужаваш да се наспиш. — Приведе се и нарисува кръст на челото ми. — Обещах да закарам някои от жените до Оук Парк, така че колата ще ми трябва. Не искам обаче да се прибираш сама. — Той се огледа. — Даниъл — провикна се.

— Недей, татко. Тъпо е. — Усетих как ме обзема гняв срещу баща ми. Кръстът на челото ми сякаш прогаряше кожата. Защо правеше всичко по-трудно? — Дори не е далече.

— Няма да те пусна сама в тъмното. — Даниъл се приближи и татко каза: — Много те моля, изпрати дъщеря ми до нас.

— Добре, пасторе.

Нямаше никакъв смисъл да протестирам, затова оставих Даниъл да тръгне след мен в коридора. Щом вратата на залата се хлопна, се дръпнах от него.

— Дотук. Останалата част от пътя мога да извървя и сама.

— Трябва да поговорим — заяви той.

— Повече не мога да говоря с теб. Не го ли разбра?

— Защо? Посочи ми поне една причина и ще те оставя на мира.

— Една причина ли? — Това същият човек ли беше, който ми каза, че е върколак? Това същият човек ли беше, който призна, че причинил ужасни неща на брат ми? — Какво ще кажеш за Джуд? — вдигнах ръце и тръгнах към закачалката близо до вратата.

— Джуд го няма — заяви той и тръгна след мен.