Божествени и прокълнати

Скъпа Катрин, странно е, но слепецът казва, че на урбат им е много по-трудно да контролират вълчето у тях при пълнолуние. Сякаш луната успява да ги контролира. Така че трябва да има начин, по който тези зверове да бъдат опитомени. Може би, ако някой урбат държи късче от луната до тялото си, то ще се противопостави на ефекта на луната и ще му помогне да държи вълка в подчинение и същевременно ще запази вълшебните си сили. Също като схващането на древните гърци, че в основата на лечението на болестите е подобието, че подобното се лекува с подобно*.

Чувал съм разкази, че от небето падали скали. Ами ако някои от тези скали са паднали от луната? Ако можех да направя колие от подобен лунен камък — стига намирането му да беше възможно — може би щях да успея да помогна на Псетата на смъртта отново да възприемат качествата си като благословия.

Както и да е, подобно колие в никакъв случай нямаше да ги излекува. Той само щеше да им даде възможност да се контролират. Страхувам се, че тези урбат са изгубили душите си, разкъсани в ноктите на вълка, и ако не бъдат освободени от него, преди да умрат, са обречени да попаднат в пещите на ада при демоните и черния принц.

*(Основен принцип на хомеопатията. — Б.пр.)

Вече се чувствах различно. Не бях и помисляла досега какво можеше да се случи с Даниъл, ако беше умрял. Наистина ли беше обречен да живее в ада като някой демон? Нищо чудно, че толкова настойчиво се опитваше да намери лек. Едно е да живееш с чудовище в себе си — съвсем друго да бъдеш прокълнат завинаги.