Божествени и прокълнати

— Болна съм. Не мога да отида.

— Изобщо не си болна. Нали ми каза, че това било извинението ти за пред Питър?

По дяволите.

— Моля те, умолявам те, много те моля! Направи го заради мен. Направо ще умра, ако не отида на бала с Джуд.

Разсмях се.

— След като въпросът е на живот или смърт…

— Благодаря ти, Грейс. Няма да съжаляваш!

Надявах се да не съжалявам.

Щяхме да отидем на вечеря, след това на танци и нямаше да спираме абсолютно никъде другаде. Даниъл нямаше да разбере, че не съм се заключила в стаята си. Нямаше да се разсейва заради мен. А пък аз нямаше да бъда в опасност.

Ами да, нямаше откъде да научи.

Ейприл умело изтегли кичур коса и го отпусна покрай бузата ми.

— Пийт направо ще пририта, като те види.

„Надявам се да не стане точно така“ — помислих си, но се усмихнах и й благодарих.

Ейприл направо се задави, когато дойде у нас и видя в какво гнездо съм превърнала косата си с помощта на стилизираща пяна. Нямах представа защо ръцете ми трепереха. Изобщо не бях нервна заради срещата с Пийт.

— Приличаш на кралица на красотата от осемдесетте — увери ме тя и седна на лежанката в банята.

— Не е ли модерно?

Видях как Ейприл изви очи, докато се опитваше да оправи кошмарната ми прическа. Трябва да призная, че накрая ме направи красива. Добре че момчетата закъсняха, иначе щях да ги уплаша с вида си.

Станах и се огледах. Докато бяха срочните изпити, Ейприл ме замъкна в един бутик в „Епъл вали“. Изобщо не бях в настроение за пазаруване, затова и я оставих да ми избере роклята и я купих, без дори да я пробвам. Сега обаче не можех да отрека, че се е справила блестящо. Много ми хареса как белият сатен падаше и подчертаваше виолетовите ми очи и безупречно прибраната тъмна коса. Стегнатият корсет дори създаваше илюзията, че имам гърди, но любимият ми елемент беше червеният шал, който подчертаваше и изтъняваше талията ми. Завъртях се пред огледалото.

Жалко, че Даниъл нямаше да ме види.

Единственото, от което се притеснявах, бяха тънките презрамки. Мама държеше да съм с ръкави. Добре че напоследък взимаше късни смени в клиниката и дори не поиска да види каква рокля съм си купила.

Погалих голите си рамене и потръпнах.

— Не се притеснявай — рече Ейприл. — Донесох ти наметка. Оставила съм я на стратегическо място долу, за да си я сложиш едва след като Пийт те види.

— Не знам дали е разумно…

На вратата се позвъни.

— Време за шоу. — Ейприл нацупи розовите си устни, съшия нюанс като роклята. Стисна ръката ми и ме поведе към стълбите, за да слезем като „кралици“.

Джуд се беше съгласил да се приготви в дома на Пийт, за да може Ейприл да се приготви у нас, и изглеждаше умислен, но великолепен в черния си костюм. Държеше букет от пет рози за Ейприл. Пийт, с тъмносиньо спортно сако и бежов панталон, подсвирна одобрително, когато ни видя.