Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
В петък следобед влезе в магазина за материали „Брайтън“, докато си избирах нов комплект пастели, за да сменя кутията, която изпуснах преди Деня на благодарността. Изчаках го да приключи на касата и да излезе, преди да отнеса кутията, за да платя. Когато си извадих портфейла, касиерката ми каза, че „Адски готиният ми приятел“ вече е платил за пастелите.
— Ами ако не ги искам?
Тя сви рамене и направи балонче с дъвката си.
Оставих кутията на щанда.
— Сигурна ли си? — подвикна тя след мен, сякаш бях луда.
— Да, за теб са.
В събота, когато донесох пресниманите бюлетини на татко, го заварих в енорията да поправя счупената пейка. Оставих копията на бюрото и излязох през канцеларията, която отвеждаше към алеята между училището и енорията.
В неделя сутринта го видях да ме оглежда от балкона, докато татко четеше проповедта. В понеделник вече бях наясно, че каквото и да върша, където и да отида, съм в опасност.
Същия следобед татко ме изпрати в „Дейс Маркет“ със списък за пазаруване. Беше негов ред да приготви вечеря, защото смяната на мама в клиниката свършваше късно — след Деня на благодарността смените й бяха късно следобед или вечер, за да не оставя Джеймс на ясла.
Завих към щанда с консервите и буквално се блъснах в Даниъл, приведен над кашон консерви с грах. Обърна се към мен. Беше с престилка на „Дейс Маркет“ и държеше резачка за кашони — острието беше изцапано с кръв. Намръщи се и забелязах, че върху другата му ръка има грозен разрез.
— Извинявай — измърморих и се опитах да го заобиколя.
Той се изправи пред мен и ми попречи да си тръгна.
— Грейс. — Порязаното място се излекува, докато посягаше към кошницата, за да ми попречи да си тръгна. — Трябва да поговорим… насаме.
Погледнах окървавената резачка, отпусната до престилката му.
Вълкът се стреми да убива онези, които обича най-силно.
— Не мога. — Пуснах кошницата, отстъпих назад и избягах от магазина.
Татко не ме попита защо се връщам без продуктите за пилешките пържоли. Направи макарони със сирене. С Дон и Джеймс бяхме единствените, които вечеряха с него. Не се изненадах, когато татко попита Дон как се справя Даниъл в магазина.
— Много добре — отвърна той. — Господин Дей е толкова разтревожен заради Джес, че има нужда от помощ. Добре че и Даниъл имаше нужда от работа.
„Или пък удобно“ — помислих си аз, но това бе гласът на Джуд, който отекваше в главата ми.
Отместих чинията си. Даниъл обичаше Мериан. При нея се беше чувствал в безопасност, обичан. Сега, след като вече я нямаше, той имаше приличен дом. Никога не беше виждал Джеймс, но обичаше семейството му. Като „спаси“ Джеймс, той се превърна в герой за семейството ми, макар и за съвсем кратко. Даниъл и Джес бяха в един випуск години наред. Тя живееше в Оук Парк, където живееше и той с майка си. След това тя се премести в града и остана да живее там чак докато изчезна. От признанията на Даниъл знаех, че не съм първото момиче в живота му. Хората винаги описваха Джес като „луда глава“. Нали той сам каза, че предпочитал такива хора да му правят компания? Възможно ли бе да е обичал Джесика Дей?
Знаех само, че тя е изчезнала, а Даниъл имаше добра работа, която му даваше възможност да изпълни условията, за да остане в курса на Барлоу. Това означаваше, че ще може да остане в Роуз Крест за неограничен период от време.
Удобно. Всичко това беше безкрайно удобно.
Но каква беше целта? Това случайни нападения ли бяха над хора, на които той държеше? Да не би да имаха някаква цел? Насочваха ли нанякъде?
Да не би да го доближаваха до… мен?
Сърцето ми подсказваше, че съмненията ми към Даниъл са погрешни. Татко беше чел тези писма. Знаеше, че вълкът у Даниъл ще се насочи към хора, които той обича, въпреки това държеше Даниъл наблизо. Помогна му да се настани в къщата на Мериан. Помогна му да си намери работа. Не би сторил тези неща, ако мислеше, че Даниъл наранява хората или че ще нарани мен.
Работата бе там, че мислех същото за обвиненията на Джуд. Мислех, че ако Даниъл наистина се беше опитал да убие брат ми, татко никога нямаше да го допусне до семейството. Но ето че грешах. Той бе помогнал на Даниъл, макар много добре да знаеше — какво е сторил и какво представлява.
Прав ли беше Джуд? Да не би Даниъл да беше омагьосал татко?
Да не би пък татко да знаеше нещо, което аз не знаех?
Извън къщи
Не знам защо, но имах чувството, че тази вечер не мога да чета книгата с писмата в стаята си. Струваше ми се, че всички ще чуят думите, написани в тях. Взех колата и отидох в библиотеката. Скоро щяха да затворят, но въпреки това се настаних на едно от износените оранжеви канапета и се опитах да се успокоя. Реших, че ако татко наистина знае нещо, което аз не знам, то отговорът се крие в писмата.