Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
— Идвам — отвърна тя. Погледна ме настойчиво, след това се усмихна широко. — Здравейте, момчета — рече, когато Джуд я прегърна през кръста.
— Идваш ли, Грейс? — Пийт протегна ръка към мен също като Даниъл.
Погледнах към тримата на вратата. Ейприл наклони глава и ми даде знак да потеглям. Джуд погледна първо мен, след това и Даниъл, а усмивката му се стопи и устните му се превърнаха в тънка линия.
— Да вървим, Грейси — настоя той.
— Моля те, остани — прошепна Даниъл зад мен.
Нямах сили дори да го погледна. Единственото, което Джуд някога бе поискал от мен, беше да стоя далече от Даниъл. Отначало се провалих, но сега смятах да го послушам. Не можех да разговарям с Даниъл. Не можех да бъда с него.
Не можех отново да го предпочета пред брат си.
— Остави ме на мира — изсъсках аз. — Върви някъде другаде. Мястото ти не е тук.
Поех протегнатата ръка на Пийт. Преплетохме пръсти, той ме притегли до себе си, ала докосването му не събуди у мен чувствата, които познавах от близостта с Даниъл.
В кафенето
Бях отхапала шест пъти от вегетарианския си бургер, Пийт отново говореше за петте начина, по които хокеят щял да промени света, а Ейприл възхитено изписка, защото Джуд й даде кифличка с боровинки и я покани на коледния бал. Едва сега се сетих, че казах на Даниъл да се разкара от живота ми. Пуснах бургера на масата и затичах към тоалетната. Едва успях да се пъхна в една от кабинките, преди чесънът и водораслите да опарят гърлото ми.
Когато излязох, Лин Бишоп беше застанала пред мивката. Оглеждаше се със стиснати устни, въпреки че се беше ококорила.
— Кофти вегетариански бургер — измърморих и пъхнах ръце под чешмата.
— Все тая. — Тя хвърли хартиената салфетка в коша и излезе.
Двайсета глава
Страхове
Същата вечер
След вечеря се заключих в стаята си. Наложи се да зубря почти през всичкото си свободно време, за да се явя отново на теста по химия, а освен това се опитвах да наваксам и по останалите предмети. Скоро идваха срочните изпити и знаех, че не мога да се отпускам. Опитах се да уча с Ейприл и Джуд след часовете, но тя беше толкова щастлива, че брат ми я е поканил на танците, че разбрах, че е най-добре да работя сама. След няколко часа история, математика и Ралф Уолдо Емерсън погледът ми започна често да се стрелка към чекмеджето.
Извадих ключа от музикалната кутия. Взех книгата, свих се на леглото и внимателно обърнах на втората маркирана страница.
Какво от това, че щях да почета малко преди да си легна?
Скъпа Катрин,
Вече съм напълно убеден, че разказите Псетата на смъртта не са просто мит. Искам да коментирам колкото е възможно повече за това.
Отец Мигел твърди, че съм обсебен. Струва ни се обаче, че той е обсебеният. Убеди значителна част от хората да накажат гърците за извършените убийства и предателство. За мен разказите на Алексиус са чудесно развлечение покрай планирането на нападения на свещеника.
Алексиус ме заведе при сляп пророк, който ми /ни каза повече по този въпрос. Някои урбат, както ги нарече, са родени с вълча същност, докато други са създадени, след като са били ухапани от съществуващи все едно разпространяват ужасна чума.
Може самите урбат да са възникнали вследствие на някаква инфекция, едва ли са такива по рождение, и че са податливи на вълчето влияние. Проклятието може да обхване бързо заразения, ако не внимава и не контролира емоциите си.
Даниъл не беше споменал, че вълчето му състояние е заразно. Не можех да повярвам, че исках да съм като него. Едва сега осъзнавах какво може да причини едно ухапване, дори докато се целуваме.
Погледнах ръката си и си представих как би изглеждала, ако беше покрита с козина. Ноктите ми се превърнаха в извити изродски израстъци, които не ставаха за нищо. От устата ми щръкнаха остри като бръсначи зъби. Как ли щеше да изглежда лицето ми с издължена муцуна? Ами ако очите ми станеха черни и изгубеха характерния си блясък, ако започнеха единствено да отразяват светлината?
Ами ако и аз се превърнех в чудовище?
Потръпнах и притиснах лицето си с ръце. Кожата ми все още беше гладка, неокосмена. Все още бях човек.
Взех книгата с надеждата да открия утеха и отговори. Само че писмото продължаваше още няколко страници и описваше как са се появили Псетата на смъртта — как благословията им се беше превърнала в проклятие. Това потвърждаваше думите на Даниъл и татко, но не ми казваше нищо ново. Прескачах, докато стигнах до параграф, в който се споменаваха лунните камъни.