Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
Сестричке,
Съсипаха я. Разрушиха великата библиотека.
Рицарите и техните оръженосци плячкосаха града. Разграбиха забележителните съкровища. Запалиха библиотеката, унищожиха всичко, от което можех да науча нещо. Наричат гърците неверници, а нашите христови рицари стъпкаха града.
Мирисът на дим и кръв се усеща чак в палатката ми. Повече не мога да търпя. Желанието ми да отида в гората отново е разпалено. Страхувам се, че онова, което пиша за истинския произход на урбат, е единственото, което ще просъществува, след като библиотеката пламна. Трябва да възстановя тайните им, за да компенсирам щетите, причинени по време на кампанията. Може и да ме мислиш за глупак, но това няма да ме спре.
Нека божията милост бъде с теб и Саймън.
Твой брат по кръв и вяра
Катрин,
Предадени сме!
Страхувам се, че моят Алексиус е убит.
С водачите навлязохме дълбоко в гората и когато наближи полунощ, те ни взеха конете и моите двайсет марки и ни оставиха на произвола на съдбата. Алексиус много се уплаши, когато вълчият вой ни обгради отвсякъде. Не знам какво стана с него. Не помня как се върнах в палатката си. Плащът ми е разкъсан и окървавен.
Страхувам се, че съм ухапан. Нещо в мен се гърчи. Трябва да му се противопоставя. Трябва да открия отговорите, преди вълкът да погълне душата ми. Преди да дойде за теб, моя любима…
Макар Даниъл да беше чудовище, макар да знаех, че може да ме зарази, аз го обичах.
Искаше ми се да е невинен.
Исках да е мой.
Но татко ми даде книгата, когато признах, че го обичам.
Каза ми сама да открия отговорите.
Това ли искаше да науча? Че Даниъл се е върнал, воден от желанието си да ме убие, също както този човек е изпитал желание да убие сестра си? Нима искаше да разбера, че любовта ми към Даниъл е невъзможна?
Искал е сигурно да осъзная, че не трябва да мечтая да останем заедно.
Ако това беше планът му, значи беше успял.
Сряда вечерта
Срочните изпити наближават безжалостно бързо. Така и не успях да наваксам с учението. Опитвах се да прогоня всички мисли и за Даниъл, и за Псетата на смъртта, и за лунните камъни, и за Джесика Дей. Само че в часовете по религия и история мислех единствено за кръстоносните походи. На изпита по химия се питах дали братът на Катрин е успял да намери лунен камък, за да си направи медальон. Беше почти невъзможно да решавам задачи по математика, защото се чудех дали Джесика е жива или мъртва. Не можех и да рисувам, защото знаех, че Даниъл ме наблюдава. Не само че любовният ми живот беше в пълен хаос, ами шансовете ми за колеж — за „Трентън“ — ми се струваха напълно провалени, докато предавах обърканото си изпитно есе за трансценденталната поезия.
Добре че това беше последният ден преди коледната ваканция и ми оставаха три седмици да събера сили, преди да покажа на нашите оценките си. Балът беше утре, но тази вечер всички щяха да ходят на хокейния мач, за да изпуснат парата. Макар да ми се искаше да остана и да ям захаросани бадеми с Ейприл, да викам за Пийт, така и не можах да се развеселя като останалите.
Обясних на Пийт, че съм твърде уморена, когато ме покани на партито у Брет Джонсън. Стори ми се толкова разочарован, че добавих:
— Трябва да си почина за танците.
Той се усмихна и заяви, че съм му „длъжница“. Макар да му казах, че ще си легна, не ме свърташе вкъщи. Затова отидох да помогна на татко с курса, който провеждаше всяка сряда за тълкуване на Библията.
Реших, че там е най-малко вероятно да се сблъскам с Даниъл.
Трябваше да се сетя, че няма да се получи.
Помогнах на татко да раздаде материалите и допълнителните Библии и си намерих работа в кухнята на енорията. Подредих фъча на мама в сребърен поднос и поставих захарно бастунче във всяка чаша горещ шоколад. Сладкишът щеше да остане за по-късно, но какаото го раздадох на гостите, докато слушаха мелодичния глас на баща ми. Гласът му е като приспивна песен, затова очите на Дон Муни се затваряха, когато му подадох последната чаша.