Невиждани академици

- Приказвала е с хайлайфни дами? - възкликна Гленда с изумление изпъстрено с трепет и обагрено в почуда.

- Абсолютно. Те всичките искаха да видят микроризницата по-отблизо, а тя просто си се разбърбори пред тях, ей така най-непосредствено. Съмнявам се, че някой изобщо в целия им живот досега им е казвал „Скив с’а!”

- О не! Толкова съжалявам!

- Какво му има да съжаляваш? Те бяха доста трогнати. Освен това наистина ли можеш да опечеш мариновани лукчета в баница, така че да останат хрупкави?

- И това ли им е казала?

- О да. Както подразбрах всичките възнамеряват да накарат готвачите си да пробват същото.

- Да бе. Няма начин да се сетят как! - рече удовлетворено Гленда.

- И Жу така им каза.

- Ние... обикновено я наричаме Жулиета, - каза Гленда.

- А тя ни каза да и викаме Жу, - отвърна Мадам - Проблем ли има?

- Е, ъъ, не е точно проблем, - измънка окаяно Гленда.

- Е, добре тогава, - заключи Мадам, която определено знаеше кога да не забелязва разни нюанси - А сега да я изтръгнем от ръцете на новите и приятелки, та да можеш да се погрижиш тя да се наспи добре.

Разнесе се смях и момичетата помагащи за шоуто се изсипаха от нагъчканите помещения, където се бабуваше на красотата. Жулиета беше с тях и най-шумният смях беше нейният. Като видя Гленда, тя веднага се втурна към нея и пак я прегърна.

- О Глендинка, не е ли велико? Същинска приказка!

- Да де, и така може да е, - отвърна Гленда - те обаче не винаги свършват щастливо. Само да не забравяш, че сега си имаш добра работа, с изгледи за бъдеще и редовни остатъци, които да си носиш вкъщи. Това не може да се захвърли просто така с лека ръка.

- Не, не може. Това трябва да се захвърли целенасочено и с все сила, - обади се Пепе - Гледайте сега, за какво си говорим? Въгленяшка! Вълшебната пръчица е размахана, всички придворни я приветстват, цяла сурия прекрасни принцове се редят на опашка само да помиришат пантофката и, а ти искаш от нея да се върне в кухнята да прави тикви? - той забеляза неразбиращите им лица - Добре де, това сигурно ви се е сторило малко объркано, но не може да не сте проследили главната нишка? Та това е голям шанс! По-голям от туй здраве му кажи. Измъквачка от кацата!

- Като гледам ни е време да се прибираме, - вирна брадичка Гленда - Хайде, Жу.

- Видя ли, - каза Пепе, когато те си излязоха - все същата каца раци.

Мадам надникна в бутилката, та да не би въпреки всяка вероятност да е останала още поне една глътчица.

- Знаеш ли, че тя общо взето е отгледала малката? Жу ще направи каквото тя каже.

- И всичко ли ще иде зян? - простена Пепе - Недей да превземаш света на щурм, ами си стой тук и прави баници? На това живот ли му викаш?

- Все някой трябва да прави баници, - отвърна с вбесяваща хладна разсъдителност Мадам.

- О моооля ти се! Не и тя. Само да не е и тя. И то за остатъци? О не!