Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Понякога всичките тези мощни и безпогрешни движения забавяха хода си едновременно, сякаш бяха функция на жив организъм, поразен внезапно от силна умора; и очите на мистър Раут блясваха още по-мрачно на дългото му бледо лице. Тази битка той водеше обут в чифт пантофи. Къса износена куртка едва покриваше кръста му и белите му китки стърчаха навън от тесните ръкави, сякаш критичното положение бе увеличило ръста му, удължило крайниците му, засилило бледността му и направило още по-хлътнали очите му.
Той се движеше, качвайки се горе или изчезвайки някъде долу, с неспиращо, целенасочено усърдие, а когато заставаше неподвижен, хванал парапета пред задвижващия механизъм, често-често поглеждаше надясно към манометъра и водомерното стъкло, закрепени на бялата стена под светлината на една люлееща се лампа. Отворите на две разговорни тръби зееха безчувствено до лакътя му, а скалата на телеграфа на машинното отделение приличаше на часовник с голям диаметър, върху чийто циферблат вместо числа бяха написани кратки думи. Сбитите букви изпъкваха едро с черния си цвят, наредени около оста на стрелката — изразителни символи на силни възклицания: ПРЕДЕН, ЗАДЕН, БАВЕН, СРЕДЕН, ВНИМАНИЕ; и дебелата черна стрелка сочеше надолу към думата ПЪЛЕН, която, отделена така измежду другите, приковаваше погледа, както резкия вик привлича вниманието.
Облеченото в дървена обшивка тяло на цилиндъра за ниско налягане, което се мръщеше внушително отгоре, издаваше леко свистене при всеки тласък и като изключим това слабо съскане, машините движеха стоманените си ръце и крака бързо или бавно, с безшумна, установена равномерност. И всичко това — белите стени, движещата се стомана, дъските под краката на Соломон Раут, платформите от железни решетки над главата му, полумракът и блясъците — се издигаха и потъваха непрекъснато, единодушно, при рязкото биене на вълните по страничната стена на кораба. И цялото това просторно помещение, което ехтеше кухо под силния вой на вятъра и се люлееше в горния си край като дърво, се движеше, сякаш бе физическо тяло, носено насам-натам от страхотния напор на вихъра.
— Трябва да побързате да отидете горе — извика мистър Раут, щом видя Джукс да се появява в рамката на вратата, водеща за котелното.
Джукс гледаше с блуждаещ и замаян поглед; червеното му лице бе подпухнало, сякаш се бе успал. Със стръмен път се бе сблъскал той и бе минал по него с огромна енергия, като възбуждението му съответствуваше на напрегнатите телесни усилия. Той се бе измъкнал бързо от бункера, препъвайки се в тъмния коридор в куп смутени мъже, които, като газеше по тях, питаха: „Какво се е случило, сър?“ със страхопочитателно мърморене навсякъде около него; после надолу по стълбата към котелното, пропускайки в бързината си много от железните стъпенки, надолу в едно място, дълбоко като кладенец, черно като пъкъла, наклоняващо се ту напред, ту назад — като люлка. Водата в трюмовете се плискаше силно при всяко наклоняване и бучки въглища подскачаха насам-нататък от единия до другия край, дрънчейки като лавина от камъчета по склон от желязо.
Някой там вътре изпъшка от болка, а друг се виждаше наведен над нещо като простряно тяло на мъртвец; енергичен глас богохулствуваше; и огненият блясък, идващ изпод всяка врата на пещите, беше като локва горяща кръв, която сияеше тихо сред кадифения мрак.
Струя вятър лъхна Джукс в тила и в следващия миг той я усети как облизва мокрите му глезени. Вентилаторите на котелното бръмчаха; пред шестте вратички на пещите две развилнели се фигури, съблечени до кръста, се клатеха и навеждаха, борейки се с две лопати.
— Хей! Сега тяга има достатъчно — провикна се веднага вторият механик, като че ли през всичкото време бе очаквал да види Джукс.
Сгураджията, енергичен нисък мъж с ослепително светла кожа и мънички ръждиви мустачки, работеше с нямо увлечение. Те двамата поддържаха пълна пара и дълбоко боботене като празен фургон за пренасяне на мебели, подскачащ по някой мост, държеше басово исо на всички други шумове наоколо.
— Даваме пара през всичкото време — продължи да вика вторият механик. С шума на стотина умити тенджери отворът на един от вентилаторите изплю внезапно върху рамото му струя солена вода и той изстреля залп от проклятия по адрес на всичко, включително и на собствената си душа, като фучеше и беснееше, но не преставаше да си гледа работата. С остър звук на метал буйната мътна светлина на огъня блесна върху кръглата му глава, показвайки ломотещите му устни, безочливото му лице и с нов рязък звън се скри като ядосано премигване на желязно око.