Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Там долу се спогледаха онемели.
— Помете го от единия край до другия, ей богу! — извика Джукс.
Корабът се заби в падината право надолу, сякаш се бе катурнал през ръба на света. Машинното отделение се наклони заплашително напред, като вътрешност на кула, която се навежда при земетресение. Страхотен шум от падащи железни предмети се разнесе откъм котелното. На този ужасен наклон корабът се задържа достатъчно дълго, та Бийл падна на ръце и колене и започна да лази, сякаш бе решил да изхвръкне така на четири крака от машинното отделение, а мистър Раут изви бавно глава, вдървен, с хлътнали очи и увиснала долна челюст. Джукс бе затворил очи и за един миг лицето му стана безнадеждно бяло и кротко като лицето на слепец.
Най-сетне корабът се издигна бавно, клатушкайки се, сякаш трябваше да вдигне планина с носа си.
Мистър Раут затвори уста; Джукс премигна; а мъничкият Бийл бързо се изправи.
— Още една като тази и това ще бъде краят му! — извика главният механик.
Той и Джукс се спогледаха и една и съща мисъл ги споходи. Капитанът! Сигурно всичко е пометено. Рулевият механизъм е отнесен — и корабът е като труп. Всичко е отишло направо във водата.
— Бягай! — изригна мистър Раут дрезгаво, като втренчи разширени и пълни със съмнение очи в Джукс, който му отвърна с нерешителен поглед.
Звънът на телеграфа ги успокои веднага. Черната стрелка падна в миг от СТОП на ПЪЛЕН.
— Давай, Бийл! — изкрещя мистър Раут.
Парата засъска тихо. Буталните лостове се заплъзгаха нагоре и надолу. Джукс долепи ухо до тръбата. Гласът го чакаше. Той му каза: „Съберете всичките пари. Помагайте сега. Ще имам нужда от вас тук горе.“ И това беше всичко.
— Сър? — повика нагоре Джукс.
Никакъв отговор. Той се отдръпна, клатейки се, както победеният се оттегля от бойното поле. Бе получил кой знае по какъв начин рана на лявата вежда — един разрез до костта. Той ни най-малко не съзнаваше това: толкова много вода от Китайско море, достатъчна да му строши врата, се бе изляла върху главата му и бе изчистила, промила и осолила тази рана. Тя не кървеше, а само зееше червена; и този разрез над окото, разрошените коси, раздърпаните дрехи му придаваха вид на човек, сразен в юмручен бой.
— Трябва да събера доларите — обърна се той към мистър Раут, като се усмихваше жално, без определена цел.
— Какво казахте? — попита мистър Раут. — Да съберете?… Все ми е едно… — После, треперейки с всеки мускул, но с пресилен бащински тон, продължи:
— Отивай сега, за бога. Вие, хората от палубата, ще ме подлудите. Ето оня там, вторият помощник, се нахвърлил върху капитана. Нима не знаете? Вие, приятелчета, започвате да се обърквате, защото нямате какво да правите…
При тези думи Джукс откри у себе си началото на гняв. Нямало какво да правят — чувате ли… Изпълнен с горещо презрение към главния механик, той се обърна, за да поеме пътя, по който беше дошъл. В котелното дебеличкият сгураджия работеше усилено с лопата, мълчалив, сякаш му бе отрязан езикът; но вторият механик продължаваше като креслив, безстрашен маниак, който бе успял да запази сръчността си в изкуството, да поддържа огъня под корабния котел.
— Хей ти, бродещи помощник-капитане! Хей! Не можеш ли да хванеш някои от твоите там бърборковци да изхвърлят с макарата малко от тая сгурия? Започвам да се задушавам от нея тук. Проклятие! Ало! Хей! Помни правилата: Моряците и огнярите да си помагат едни-други. Хей! Чуваш ли?
Джукс бързаше като луд нагоре и другият, вдигайки лице подир него, извика:
— Не можеш ли да приказваш? За какво се навираш тук? Какво търсиш всъщност?
Някакъв бяс бе обхванал Джукс. Когато стигна отново сред екипажа в тъмнината на коридора, той се почувствува готов да им извие вратовете на всичките при най-малкия признак на колебание. Самата мисъл за такова нещо го вбесяваше. Той не можеше да прояви никакво колебание. И те не трябваше да го проявяват.
Устремността, с която се появи сред тях, ги увлече. Те вече бяха възбудени и уплашени при всичките му идвания и отивания — от силата и бързината на движенията му; и повече усещан, отколкото виждан, когато профучаваше край тях, той изглеждаше опасен — зает с неща, които бяха въпрос на живот или смърт и които не търпяха отлагане. При първата произнесена от него дума той ги чу да се смъкват в бункера един след друг послушно, като тупваха тежко долу.