![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Мисли за секс — каза Дошу и го удари силно през гърлото.
— Агх! Хей!
— Мисли за секс — повтори Дошу и го удари по дясното рамо.
— Не! Това е много интимно. Не може така. Не мога да мисля за секс. Не е добре.
— Глупак. Ти не японец. Мисли за… мисли за гладко.
Гладко ли?
Какво беше гладко?
— Не раз…
— Не! Мисли за гладко!
Какво ти идва на ум, когато те накарат да си мислиш за „гладко“? Той си представи коса. Спомни си самотните дни в прерията, дългата пролет и първите летни месеци, старата коса в ръцете му, плавните движения; спомни си как първите дни не можеше да коси повече от три часа на ден, а накрая, когато почти беше свършил, бе в състояние да размахва инструмента по петнайсет-шестнайсет часа, без да мисли за нищо друго. Представи си дребните, жилави пустинни храсти и как старото острие, което един самурай би отминал с презрение, ги покосяваше с едно гладко движение. Как навсякъде хвърчаха листа и стебла.
Някак си откри нещо интимно, само негово и с негова помощ парира следващия удар, отдръпна се настрани и силно удари Дошу през китките; нарочно отмина предпазителя на милиметри, та дребния негодник наистина да го заболи.
Мисли за косата!
Не разбра кога спря, не разбра кога си е почивал, но някак си се озова навън. Навиваше килими.
— Навивай стегнато. Това не достатъчно стегнато! По-стегнато.
Какво общо, по дяволите, имаше това с бойното изкуство?
— Защо…
— Няма „защо“, глупако! Няма „защо“! Прави! Прави добре, прави правилно, прави, както казал Дошу, прави, прави, прави!
И той го правеше. Навиваше парчетата от мъхнат килим на стегнати рула, притискаше ги, омотаваше ги с въже и ги връзваше здраво. Представи си абсурдната сцена как връзва слонски пенис и когато се усмихна, Дошу го фрасна с пръчката си.
— Няма шега, гайджин.
Накрая ги върза всичките. Трябваше му известно време, докато свикне, но започна да ги навива доста бързо. Накрая всичките седемдесет-осемдесет килима бяха навити на рула, натрупани на купчина.
— Сега мокри!
— Какво?
— Мокри, твоя майка! Мокри!
Трябваше да натрупа навитите парчета килим в едно корито, после взе маркуча и го напълни до горе. Беше се стъмнило. Кой ден беше? Мислеше, че е третият, но можеше да е четвъртият или едва вторият. Кой знаеше? Кой знаеше кога най-после ще млъкне малкият мръсник? Кой знаеше кога ще спре…
— Сега ти спиш. До сутринта. Два часа. После режем.
— Режем?
— Да, няма шега, меч — това рязане. Няма реже — няма меч. Ние режем, режем добре, режем яко, инак аз тебе изритам, безполезен гайджин, проклет да бъде в ада.
Три часа по-късно, малко освежен, но все още адски изтощен, Боб се озова в задния двор. Дошу го накара да монтира пет от наквасените с вода навити на руло парчета килим върху дървени колове. Нанизани по този начин, рулата стояха като малки войници.
— Тамешигири.
— Добре.
— Ти гледа, после прави.
Старецът взе меча, поклони му се, извади го от ножницата. После се обърна към петте килима, набучени на колове.
— Ай! — изкрещя и с бързи движения, които Суогър почти не можа да проследи, се нахвърли върху чучелата, размахвайки меча, острието — шепнещо, стрелкащо се като кратък проблясък, като преминала за миг сянка, като материализирала се висша космическа воля — за по-малко от секунда преряза петте килима под абсолютно един и същи ъгъл от около 47,5 градуса; ето това се казва „гладко“.
— Сега ти. Тамешигири. Пробно нападение. Трябва реже истински. Това не шега. Прави. Прави сега.
Боб се поклони на малкия бог в меча си, но не защото вярваше в това същество, а защото, ако не се поклони, пак щяха да го хокат, извади го от ножницата и се приближи до първия навит килим.
— Джодан камае — изкрещя дребосъкът, което означаваше да заеме позиция с високо вдигнато оръжие.
Боб се намести, с един крак, леко изнесен пред другия, с ръце, стиснали двата края на ръкохватката, готов да убива.
— Ай! — изкрещя и стовари меча под 45 градуса върху рулото.
Мечът издрънча, завибрира в ръцете му, изкриви се и заседна на един сантиметър навътре в мократа материя.