47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Този Кондо Исами се появи на сцената преди около пет години. Един от дребните мафиотски шефове на име Отани имаше проблеми с една нова групировка в Кабукичо, поддържана от китайците, и един от тях доста го беше изтормозил. Под „изтормозил“ разбирай „много сериозно ранил“. Кондо Исами се представил на Отани, като му изпратил визитната си картичка в комплект с една глава. Оказа се много полезно и за двамата. Отани се издигна, а с него и Кондо, който стана специалист по най-трудните, най-дискретните, най-предизвикателните убийства. Явно за разлика от повечето мафиоти той не е татуиран. Сигурно е изключително умен, способен и представителен. Въпреки това обаче има някои странности. Мнозина от онези, които са се срещали с него, не са виждали лицето му. Използва всякакви способи — включително маски и специално осветление — за да попречи на хората да го видят добре. Говори се обаче, че с други се е срещал съвсем открито. Обичал да ходи на дискотеки и клубове. Неочаквано, без видима причина, излиза, без да се интересува дали ще го видят. Ако мога да разбера какво означава това!
— Може би понякога се страхува да не го видят, а друг път не. Какво сложно има?
— Не е толкова просто. Около този човек всичко е много странно. Умее отлично да си служи с меча. Почти е достигнал съвършенството на някои легендарни самураи, като Мусаши и Ягю. Хората му може да не са много способни, но дисциплината, им е желязна. Само един от Шинсенгуми е бил залавян от полицията и той си направил харакири с вилица в участъка, преди да го разпитат. Оказало се, че бил бездомно хлапе, чийто талант Кондо явно е забелязал, взел го в отряда, обучил го и го научил на дисциплина. Намерили го в килията му целия в кръв и с усмивка на лицето.
Иначе тяхната специалност са трудните поръчки. Славят се с изключителна жестокост. Говори се, че някакви китайски мафиоти замисляли покушение срещу Отани и Шинсенгуми ги избили за около трийсет секунди в една кръчма в Киото, където китайците се били събрали да празнуват. Нападнали ги във фоайето. Мечовете се оказали по-бързи от пистолетите, за секунди посекли всички, изящно, сякаш танцували. Самият Кондо разсякъл един китаец от темето до чатала. Разполовил го. Удивителна сила, но не само. За да направиш такова нещо, трябва да познаваш изкуството да убиваш. Той го владее. След това избили всички свидетели.
— Слушай, Ник — каза Боб. — Мисля, че Кондо работи за нов клиент. Убил е Филип Яно и семейството му, откраднал е един рядък и ценен меч, който случайно попадна у Яно, а сега е замислил да прави нещо с това оръжие, но нямам представа какво. Можеш ли да поразпиташ дали някой не знае за кого работи Кондо и за какво му е този меч? И защо е трябвало да избият цялото семейство на Яно? Защо просто не е изпратил хора да разбият сейфа му и да откраднат меча? Защо не са се опитали да го купят?… не че Яно щеше да го продаде.
— Разбира се, ще разпитам, но и аз ще получа някаква изгода. Това ще е сензацията, която ще ме издигне сред колегите от жълтата преса, може би дори ще ми върне предишното добро име.
— Нямам нищо против.
— Ник, внимавай — предупреди Окада.
— Ще внимавам. Междувременно, Суогър сан, учи се да се биеш.
24.
Осемте удара
Компасът вече нямаше четири посоки. Вече нямаше ляво и дясно. „Горе“ и „долу“? Вече нямаше такова нещо. Сякаш всичко — цветове, числа, табели, обикновени неща, създадени, за да те ориентират във вселената — бе изчезнало.
Действителността вече се състоеше от осем удара.
Имаше само осем удара.
Ни повече, ни по-малко.
Цуки.
Миги йокогири.
Хидари йокогири.
Миги кесагири.
Хидари кесагири.
Миги кириаге.
Хидари кириаге.
Шинчокугири.
Или пробождане, десен страничен удар, ляв страничен удар, десен диагонален удар, ляв диагонален удар, десен възходящ удар, ляв възходящ удар и вертикален удар, с който разцепваш главата на противника.
Той стоеше, стискаше невероятно острия меч и се стараеше нито за миг да не губи концентрация. Една грешка с това нещо и можеше да се пореже сериозно, а вече имаше безброй малки ранички от леки допирания до якибата острият ръб от калена стомана на проклетото оръжие. Дошу не обръщаше внимание на кръвта; философията му беше: ако си играеш с истински остриета, нормално е да се порежеш. Много просто. Свиквай с кръвта. Раните зарастват сами или с няколко хирургически шева, това е положението.