Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Грешката му се състоеше в това, че прекалено бързо се бе почувствал сигурен. Изведнъж разбра, че като седяха винаги един до друг на масата, двамата Феърбанкс не поддържаха никаква поза. Те просто изпълняваха семейните си задължения. Това може би беше най-странното общуване в богатата, дива и отегчена империя, но за да можеше да успее един брак в нея, или не трябваше нищо да очакваш, или да бъдеш винаги до партньора си. Погледът му се бе откъснал от Кей само за миг и той веднага бе политнал заслепен в бездната.

Както си мислеше за това и се чудеше къде да отиде и какво да прави, колата мина край една жилищна сграда, която изскочи в паметта му. Намираше се в покрайнините на града и представляваше розова грозотия, построена по подобие на нещо отнякъде, и то така евтино и повърхностно, че каквото и да бе то, архитектът отдавна трябва да го беше забравил. И изведнъж Джордж си спомни, че някога бе взел Маргарет Донован оттук за майския бал.

— Спри пред тази сграда! — извика той на шофьора си.

Влезе. Докато се издигаше нагоре, чернокожото момче в асансьора го гледаше с отворена уста. Вратата отвори самата Маргарет Донован.

Когато го видя, тя се отдръпна със слаб вик. Докато той влизаше и затваряше вратата, тя се оттегли в предната стая. Джордж я последва.

Навън се здрачаваше и апартаментът беше мрачен и тъжен. Последните лъчи падаха нежно върху конфекционните мебели и върху богатата галерия от снимки с автографи на хора от света на киното, които покриваха една от стените. Лицето й беше пребледняло и докато го гледаше, тя започна да чупи нервно пръстите си.

— Какви са тези глупости, Маргарет? — каза Джордж, като се стараеше в гласа му да не прозвучи укор. — Толкова ли много ти трябват пари?

Тя поклати вяло глава. Очите й продължаваха да го гледат с някакъв ужас; Джордж сведе поглед.

— Предполагам, че идеята е на брат ти. Или поне не вярвам, че можеш да бъдеш толкова глупава. — Той вдигна поглед, като се опитваше да запази строгия наставнически тон на човек, който говори на непослушно дете, но при вида на лицето й всички чувства, с изключение на съжалението го напуснаха. — Малко съм уморен. Мога ли да седна?

— Да.

— Днес съм малко объркан — каза Джордж след минута. — Всички са се нахвърлили върху мен.

— Но аз мислех… — по средата на изречението гласът й стана ироничен — мислех, че всички те обичат, Джордж.

— Не ме обичат.

— Само аз ли?

— Да — отвърна той разсеяно.