Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— И би трябвало. Сигурна съм, че би предпочел да правя пари от обувки, отколкото да ги харча за тях.
— Или да ги крадеш — подхвърли той.
Хапливата забележка я жегна. Никога нямаше да й позволи да забрави онзи случай. И двамата бяха наясно с това.
— Не е честно.
— Но е самата истина, миличка. — Протегна ръка и я сложи върху бедрото й. — Знаеш, че ако не друго, поне съм откровен.
Хелън си спомни за интимния косъм между зъбите на Пам преди две седмици и реши, че не иска да продължава този разговор. Можеше и да успее да го убеди да обмисли плана й, но внезапно усети, че не й се иска той да обере лаврите за него.
Щеше да го направи сама.
— Това място вони много странно! — извика Колин Оливър достатъчно силно, за да привлече вниманието на няколко служителки в магазина за стоки втора ръка „Гудуил“.
— Колин! — смъмри го Джос със строг шепот. — Това е невъзпитано.
Момчето сложи ръце на кръста си и я погледна.
— Мама казва, че е по-добре да си честен, отколкото възпитан.
Ето това беше Дийна Оливър, описана само с едно изречение. Избрала удобната за нея честност пред уважението към останалите, за което с гордост се биеше в гърдите.
Още веднъж си пожела да бе опознала семейство Оливър, преди да бе подписала договора, който я принуждаваше да живее с тях цяла година.
— Но е много важно и да се държиш възпитано — подхвана дипломатично Джос, вместо директно да заяви на детето, че майка му не е права. — И особено да бъдеш любезен.
Колин сви рамене.
— Все едно, тук вони.
— Аха — съгласи се Барт и демонстративно стисна носа си.
— В такъв случай ще действаме бързо. — Улови децата за ръце и ги повлече през магазина към отсрещната стена, където върху рафтовете бяха подредени обувки и кутии.
Момчетата протестираха през цялото време и вдигаха толкова шум, че останалите посетители сигурно си помислиха, че ги отвлича. Изкушаваше се от идеята да сключи сделка с тях, като им обещае нещо срещу приличното им поведение, но не можеше да понесе мисълта, че ще трябва да ги възнагради за ужасната липса на възпитание.
Не искаше да допринася за сформирането на характерите им в тази насока. Дийна бе нанесла достатъчно вреди. Джос трябваше да се придържа към нейните стандарти.
Стигна до обувките и установи, че наистина мирише на нещо неприятно. И което беше още по-лошо, стоката бе натъпкана върху стелажите, без оглед на размера или на пола на евентуалния купувач.
Заниманието се очертаваше доста неприятно.
За щастие на десетина крачки от мястото имаше щанд за играчки, така че избута хленчещите момчета и им позволи да останат, докато разглежда обувките.
Колин грабна някакво портативно радио със счупена антена, а Барт избра празна пластмасова кутия от ментови бонбони „Пез“ с главата на Туити.
Чудесно. Докато вниманието им бе ангажирано, Джос щеше да разполага с няколко минутки за себе си.
Извади списъка от чантата си. Преди да дойде, бе принтирала имената на някои от най-известните дизайнери. За нейна изненада, не се оказа никак трудно да намери маркови обувки. Но да открие номер трийсет и седми, при това в прилично състояние, си беше истинско предизвикателство. На повечето подметките бяха съдрани, някои дори от край до край. Имаше и със счупени токове, изтъркана кожа, изкривени токи.
Едва след двайсет и пет минутно усилено търсене попадна на запазен модел на „Гучи“. Размерът беше точният, но проблемът беше, че липсваше едната обувка.
— Извинете — подвикна Джос към минаваща наблизо служителка на магазина — жена с уморен вид и яркочервена коса с черни корени. — Знаете ли къде е другата обувка?
— Всички са там — махна небрежно към рафтовете продавачката.
— Знам, но тук открих само едната и се питах дали не знаете къде да потърся втората. Не бихте изложили половината от чифта, нали?
— Не, не бихме го допуснали. Освен ако не е ортопедична или нещо такова.
Джос се зачуди какво ли трябва да означава това, но нямаше време да разпитва.
— Значи другата трябва да е някъде тук, така ли?
— Би трябвало. — Жената сви рамене и отметна огнената си коса назад. — Стига някой да не я е свил.
Джос понечи да попита дали напоследък в магазина не е пазарувала еднокрака жена с изискан вкус, но забеляза, че очите на служителката се разтвориха широко, загледани в нещо зад нея.