Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— Напротив. Марс заплаши, че ще открие огън по нас, ако доближим Пръстена на сто хиляди километра.
Бика неволно вдигна ръка към устата си. Умът му се опитваше отчаяно да намери някакъв смисъл в тези думи. Марсианският флот е поставил ултиматум. Но Ашфорд дори не го бе споменал.
— Е, какво всъщност ще правим тогава, дявол го взел?
— Господин Бака, подготвяме се за стартиране на главните двигатели след три часа и половина — отвърна тя. — Защото това ни беше наредено.
Горчивината не се таеше само в гласа ѝ, но и в очите, и в ъгълчетата на устните. В съзнанието на Бика си даваха среща съчувствие и гняв. Беше твърде уморен, за да води подобен разговор. Твърде уморен да направи това, което трябваше да направи. Ако можеше да поспи поне за времето на една смяна, вероятно щеше да намери друг начин, но това бе коз, който нямаше да получи от колодата, и не му оставаше нищо друго, освен да играе.
— Не е необходимо да се съгласявате с него — изтъкна Бика. — На негово място не бихте постъпили така.
Па отпи дълга глътка от кутията. Бика бе почти сигурен, че не пие от жажда, и изведнъж му се дощя да си поръча уиски.
— Няма значение какво бих или не бих направила — каза Па. — Не аз командвам този кораб и решението не е мое.
— Освен ако не се случи нещо с капитана — подхвърли Бика.
Па замръзна. Музиката, светлините, сякаш всичко в този момент се отдръпна. Бяха само двамата в тяхната малка вселена. Па си играеше с магнитната подложка на кутията.
— До старта има часове. А след това започва полетът. Положението може да се промени, но няма да участвам в бунт — обяви тя.
— Може би няма да ви се наложи. Не е необходимо да има връзка с вас. Ала освен ако не ми наредите изрично да не…
— Нареждам ви изрично, господин Бака. Нареждам ви да не предприемате каквито и да било действия срещу капитана. Нареждам ви да спазвате йерархията на този кораб. И ако това означава да се придържам стриктно към заповедите на Ашфорд, значи ще го направя. Разбрахме ли се?
— Да — отвърна Бика. — Или ще умрем, или ще преминем през Пръстена.
18.
Ана
Единайсет души се появиха на първата обявена от Ана служба. Контрастът със сборището на Европа в началото бе обезпокояващ. На Европа тя имаше двайсет и повече семейства, с които обикновено разговаряше преди началото на службата, и поне още няколко, пристигащи със закъснение. Бяха на различна възраст, от дядовци и баби с техните персонални мобилни устройства до врещящи деца и бебета. Някои носеха най-хубавите си неделни дрехи, други бяха с ритуални одежди. В разговорите преди службата се чуваха руски, английски и всякакви други езици. Към края нерядко неколцина от присъстващите вече похъркваха тихо.
Записаните за участие доброволци от кораба се появиха едновременно и точно в 9:55. Вместо да влязат и да заемат места те влетяха в рехава групичка и се разпръснаха като облак пред нейния подиум. Носеха безупречно чисти униформи с толкова отчетливо пригладени ръбове, че заплашваха да се впият в кожата. Не я заговориха, само втренчиха в нея очаквателни погледи. И бяха толкова млади. Най-възрастният едва ли имаше двайсет и пет.
Необичайните обстоятелства правеха неподходяща стандартната церемониална служба — нямаше нужда от послания към децата, нито църковни обяви, — ето защо тя премина направо към молитвите, последвани от четене на Светото писание и накрая кратка проповед. Първоначално смяташе да посвети проповедта си на дълга и саможертвата, но ѝ се стори неподходящо за пред военни. Затова реши да говори за Божията обич. С оглед на страховете, които изпитваха всички на кораба, както осъзна от разговора с Крис, идеята ѝ се стори подходяща.
Накрая завърши с друга молитва, след това раздаде причастие. Спокойният ритуал сякаш разсея напрежението в залата. Всеки от единайсетте млади войници дойде до импровизираната маса, взе кутия със сок от грейпфрут и сухар и се върна на мястото, където висеше преди това. Тя прочете познатите цитати от Матей и Лука, сетне ги благослови. Те отхапаха от хляба и пиха от кутиите. И както винаги се случваше, още откакто бе провела първата си служба, Ана почувства как душата ѝ се изпълва с нещо тихо и едновременно величествено. Но освен това се наложи да положи усилия, за да сдържи смеха си. Беше споходена от внезапното видение на Исус, който моли учениците си да провеждат тези ритуал, за да си спомнят за него. Какво ли би си помислил, ако бе видял увисналите насред въздуха войници, пиещи синтетичен сок от грейпфрут през пъхнати в кутиите тръбички. Някак си това сякаш разширяваше още повече границите на неговото послание.