Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Добавете към това, че богатите, онези, които ринат с лопата парите, които пилеят за един ден огромни суми, не държат никак на златото, така лесно натрупано от тях. Някой работник ще гледа с благоговение монетата от пет франка, която са му връчили вечерта; спечелил я е с кръв и пот, с непосилен, тежък труд, с дълги часове на умора; той трябва да живее с тези пари. Но търговецът, спекулантът с ценни книжа, който, без да става от бюрото си, печели вечерта стотици франкове, не се бои да изтърве двадесет такива монети, когато прибира печалбата в джоба си. Знае, че на другия ден със сигурност ще спечели още толкова; млад е, иска да се радва на живота. Останал през деня затворен в продължение на часове, вечер той се нуждае от шумни развлечения, от силни преживявания. И хвърля парите си в ресторанти, кафета и игрални домове, харчи ги с такава лекота, с каквато ги е спечелил.
Ето такъв е един търговски град – отдаден на хазарт и разврат. В този огромен поток от богатства, в този огнен полъх на търговията, който прониква дълбоко във всеки дом, има мигове на безумие, на властна нужда от удоволствия. В определени часове този народ е заслепен от блясъка на златото: той се хвърля в разврата така, както би се хвърлил в сделките. Треската разтърсва целия град: малки и големи, богати и бедни изпитват една и съща тръпка, една и съща нужда да загубят или да спечелят злато, докато се разорят или получат милион.
Така си обясняваме съществуването, или по-точно необходимостта от игрални домове в Марсилия. Доскоро те бяха сто, но броят им расте ежедневно. Полицията е безсилна пред обзетите от безумие играчи. Когато се разкрива и затваря някой дом, до него се отварят нови два. За да се пресече коренът на злото, би трябвало да се спре треската, обхванала цялото население. Впрочем по мое мнение болестта е неизлечима: човек може да бъде убит, но не и страстите му.
Полицията, е призвана да следи игралните домове, да затваря всеки, в който избухне скандал. Но действието ѝ е трудно осъществимо в клубовете, които понякога се превръщат в същински казина. Играчите измислят какви ли не изобретения, за да задоволят страстите си; дори се опитват да привлекат закона на своя страна. Нека се разберем: с това, което ще кажа, нямам никакво намерение да атакувам някои почтени клубове на Марсилия. Бих искал да бъда историограф само на тъмните места, посещавани от мошеници, чиито ръце твърде често са изцапани с кръв.
Ето как се образува един клуб. Няколко души искат разрешение да се събират вечер на определено място, за да разговарят, пият, дори да играят на незабранени игри. Всеки член трябва да направи вноска и е забранено да се водят странични хора, тоест да се държи игралната маса отворена за всеки посетител. И ето какво става. След няколко месеца разговорите и пиенето спират, нощите се прекарват покрай игралните маси. Залаганията, в началото съвсем незначителни, се покачват постепенно, така че е съвсем нормално да се разориш за няколко нощи. Дисциплината се разпуска; всеки, който иска, може да влезе, има повече външни лица, отколкото членове; приемат се дори жени, веднага се появяват мошеници, за да разорят новаците, и това продължава до момента, в който полицията направи обиск и затвори клуба. Два месеца по-късно клубът се открива малко по-далеч, историята започва отново и завършва със същата развръзка.
Това е една от живите рани на Марсилия, дълбока и кървяща с всеки изминал ден все по-силно. Клубовете все повече се превръщат в игрални домове, в бездни, в които потъват състоянията и честта на неразумните, които са решили да опитат късмета си. А щом веднъж си вкусил от парещите радости на играта, всички други удоволствия бледнеят: човек изгаря докрай, загубва и последното си су. Не минава и седмица без ново разорение, без нова жалба до прокуратурата.
Най-често около масите се разоряват търговците. Те идват там, за да заложат на карта интересите на клиентите си, най-напред загубват печалбата си, после посягат на капиталите, които са им поверени; най-накрая са принудени да обявят фалит и повличат след себе си онези, които са се доверили на почтеността им.