Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
— Все пак те намерих! — възкликна тя. По гласа й личеше, че се мъчи да запази присъствие на духа. — И хубавичко ще си поговорим. Ще си изясним това-онова.
Едва сега Куентин забеляза издайническите признаци за нарушено душевно равновесие. Непознатата беше мъртвешки бледа и само кожа и кости. Погледът й беше налудничав. Дългата й черна коса беше сплъстена от мръсотия. Носеше дрипава дреха в стил готика, около ръцете й беше усукано нещо подобно на черен изолирбанд. Опакото на дланите й беше покрито с дълбоки червени драскотини.
Куентин за малко да не се сети коя е.
— Аз бях там, ти също — просъска Джулия и го погледна в очите. — На онова място. В онова училище или каквото там го наричат. Приеха те, нали?
Едва сега му просветна. Не беше сгрешил — наистина беше видял Джулия на приемния изпит, само че тя не го беше издържала. Беше отпаднала още на писмения тест.
"Не! Нещо не е наред! — помисли си. — Това не бива да се случва, нали има специални предпазни мерки!" Задача на преподавателите в "Брейкбилс" беше да заличат спомените на всеки провалил се на приемния изпит и да му втълпят правдоподобно алиби. Не беше нито лесно, нито етично, но магиите бяха хуманни и разбираеми. Само дето не бяха подействали на Джулия… поне не изцяло.
— Виж… — колебливо подхвана той. Лицата им бяха толкова близо, че усети дъха й, лъхащ на никотин. — Джулия, какво търсиш тук?
— Не се прави на ударен, не и пред мен! Посещаваш онова училище, нали? Колежът по магии!
Куентин невъзмутимо я изгледа. Основно правило в "Брейкбилс" беше колежът да не се обсъжда пред външни хора. Като нищо можеше да го изключат. От друга страна, той нямаше вина, че Фог е прецакал магията за заличаване на спомени. Пък и момичето пред него беше Джулия. Отблизо се виждаше, че симпатичното й луничаво лице е повехнало и покрито с петна. Навремето беше влюбен в нея, не можеше да остане безразличен към страданието й.
— Признавам — изрече неохотно. — Права си. Наистина уча там.
— Знаех си! — възкликна Джулия и тропна с крак. Реакцията й подсказваше, че е блъфирала и не е очаквала да получи искрен отговор. — Знаех си, че съществува! Знаех си! — повтори тя по-тихо, сякаш говореше на себе си. — Знаех, че не е било сън. — Приведе се, притисна длани до лицето си и тихичко изхлипа.
Куентин дълбоко си пое дъх. Пооправи си връхната дреха.
— Чуй ме — промълви той. Наведе се и докосна кльощавия й гръб. — Джулия, не би трябвало да си спомняш каквото и да било. Принуждават те да забравиш, ако не влезеш в колежа.
— Но аз трябваше да вляза! — Тя се изправи. Зачервените й очи проблясваха, говореше съвсем сериозно като всички луди. — Трябваше! Сигурна съм. Стана някаква грешка, повярвай ми. Аз съм като теб, умея да правя истински магии. Да, с теб си приличаме. Затова не можаха да заличат спомените ми. Разбираш ли?
Куентин разбра. Разбра всичко. Нищо чудно, че беше толкова променена при последната им среща. Беше надникнала през завесата между двата свята и напълно беше излязла от релси. Зърнала беше "Брейкбилс" и вече не можеше да го забрави. Колежът я беше погубил.
Навремето той би сторил всичко за нея. И все още беше готов да й се притече на помощ, само че не знаеше какво да направи. И защо изпитваше толкова непоносимо чувство за вина? Той дълбоко си пое въздух и заобяснява:
— Нещата не стоят така. Умението ти да правиш магии не означава, че си неподатлива на заклинанието, заличаващо спомените.
Джулия жадно се взираше в едновремешния си приятел. Всяка негова дума само потвърждаваше онова, в което й се искаше да вярва — че магията съществува. Куентин отстъпи назад, но тя го сграбчи за ръкава, устните й се разтегнаха в горчива усмивка:
— Не, не, не, не! Не бързай толкова, миличък, почакай. Знам, че ще ми съдействаш. Затова те потърсих.
Косата й изглеждаше суха и изтощена.
— Джулия, искам да ти помогна, обаче не знам как.
— Виж какво ще ти покажа. Наблюдавай ме. — Джулия неохотно пусна ръката му, като че ли очакваше той да побегне или да изчезне. И захвана да прави баска оптична магия, наречена "призматичен спрей". Куентин забеляза, че жестовете й са общо взето правилни. Вероятно беше намерила указанията онлайн. В интернет понякога се срещаше информация за магиите, която обаче бе скрита сред толкова измишльотини, че никой не можеше да отсее зърното от плявата. Куентин дори беше виждал в "е-Вау" да се продава униформено сако от "Брейкбилс". В изключително редки случаи външни хора си измисляха заклинания, но не постигаха нищо особено. Истинските магьосници ги наричаха псевдомагове. Една шепа от тях ставаха прочути илюзионисти или се изживяваха като полубогове — водачи на секти, събирайки около себе си уикани, сатанисти и хора, загърбили християнството.