Английското момиче

Община Одресел се простираше на площ от едва две хиляди акра и взривната вълна от експлозията разтърси прозорците на къщите ѝ надлъж и нашир. Няколко изплашени жители веднага позвъниха в жандармерията, макар че изтекоха двайсет дълги минути, преди първата патрулка да пристигне на малкия пясъчен паркинг край брега. Там те откриха автомобил „Ситроен С4“, обхванат от толкова силни пламъци, че никой не можеше да приближи на по-малко от трийсет метра от него. Изминаха още десет минути, преди да пристигнат пожарникарите. Когато те успяха да потушат огъня, ситроенът не бе нищо повече от един почернял скелет. По причини, които никога не бяха изяснени, един от пожарникарите полюбопитства да отвори багажника. Той мигновено падна на колене и повърна. Първият полицай, който погледна вътре, не се справи по-добре. Но вторият — ветеран с двайсетина години стаж, успя да запази самообладание, когато потвърди, че почернялото съдържание на багажника действително са останки от човешко същество. След това той се обади по радиостанцията на дежурния офицер за района на Па дьо Кале и съобщи, че експлодиралата кола на плажа в Одресел сега вече е случай на убийство, и то зловещо.

На зазоряване повече от дузина детективи и съдебномедицински експерти работеха на местопрестъплението, наблюдавани от — както изглеждаше — половината село. Само един жител на Одресел можа да им каже нещо полезно. Това бе Леон Банвил, собственик на наскоро построена луксозна къща, намираща се в края на селището. По някаква случайност мосю Банвил бил буден в 5,09 часа сутринта, когато един мъж в цивилни дрехи преминал тичешком покрай прозореца му, като крещял на език, който той не могъл да разпознае. Полицията веднага предприе претърсване на пътя и откри кожено яке, което изглеждаше като за човек със среден ръст и телосложение. Нищо друго интересно не бе намерено — нито ключът, който бягащият човек бе хвърлил в житното поле, нито фолксвагенът, който той бе карал. Колата изчезна безследно заедно с десетте милиона евро, скрити в два куфара в багажника ѝ.

Интензивната топлина на огъня бе нанесла значителни щети на останките от тялото в багажника на ситроена, но не ги беше унищожила напълно. В резултат на това съдебномедицинските експерти успяха да определят, че жертвата е била млада жена, вероятно около трийсетгодишна, висока приблизително метър и седемдесет. Описанието грубо съвпадаше с това на Маделин Харт — младата англичанка, която бе изчезнала на остров Корсика в края на август. Френската полиция дискретно установи контакт с колегите си отвъд Ламанша и в рамките на четиридесет и осем часа разполагаше с ДНК проба, взета от лондонския апартамент на госпожица Харт. Експресният сравнителен тест показа, че пробата съвпада с ДНК-то, взето от колата. Френският вътрешен министър веднага изпрати съобщение до Министерството на вътрешните работи в Лондон, преди да оповести публично констатациите на набързо свикана пресконференция в Париж. Маделин Харт беше мъртва. Но кой я бе убил? И защо?