Английското момиче

След завръщането си в Лондон Ланкастър бе разпитван на всяка крачка дали възнамерява да насрочи избори. В продължение на десет дни той си игра с пресата, докато Саймън Хюит организираше постоянен поток от изтичаща информация, която даваше ясно да се разбере, че предстои да бъде направено изявление. Ето защо, когато Ланкастър най-накрая се изправи в Камарата на общините да обяви намерението си да поиска нов мандат, това не предизвика никакъв интерес. В действителност най-изненадващата новина се отнасяше за бъдещето на Джеръми Фалън, който планираше да напусне своя влиятелен пост на Даунинг Стрийт, за да се кандидатира за място в Парламента. В пресата се появиха многобройни съобщения — всичките непотвърдени, — че ако Ланкастър спечели втори мандат като министър-председател, Джеръми ще бъде назначен за следващ финансов министър. Фалън отричаше категорично всички публикации, стигайки дотам да заяви, че той и премиерът не са водили никакви съществени разговори за неговото бъдеще. Нито един от акредитираните в Уайтхол журналисти не му повярва.

Когато октомври премина в ноември и кампанията започна сериозно, Маделин Харт отново бе изтрита от общественото съзнание. Това се оказа благословия за френската полиция, тъй като им позволи да водят разследването, без британската преса да наднича над рамото им. Сред най-обещаващите им разкрития бе намирането на четири трупа в една изолирана вила в Люберон. И четиримата мъртъвци бяха известни членове на брутална престъпна банда от Марсилия. Трима от тях бяха убити с професионален изстрел в главата; четвъртият, който беше жена, бе прострелян два пъти в горната част на торса. По-важното обаче бе откриването на специално построена килия в сутерена на вилата. За полицията беше ясно, че след отвличането ѝ в Корсика Маделин е била държана в тази килия вероятно дълго време. Възможно бе тя да е жертва на сексуално поробване, но бе малко вероятно, като се имаха предвид досиетата на четиримата души, които бяха пребивавали в къщата с нея. Тези хора не бяха сексуални насилници; те бяха професионални престъпници, които се интересуваха само от пари. Всичко това доведе полицията до заключението, че Маделин Харт е била държана като част от схема за отвличане срещу откуп — схема, която по някаква причина не е била съобщена на властите.

Но защо да отвличат момиче от работническо семейство, което е било отгледано в общинско жилище в Есекс? И кой бе убил четиримата марсилски престъпници във вилата в Люберон? Това бяха само два от въпросите, на които френската полиция не можеше да отговори един месец след ужасната смърт на Маделин на плажа в Одресел. Нито пък имаше някаква представа за самоличността на мъжа, който е бил забелязан да преминава тичешком край къщата на мосю Банвил в 5,09 часа сутринта — минути преди колата да избухне. Все пак един от по-старите детективи, който бе работил по много случаи на отвличане, имаше своя теория. „Този нещастник е бил изнудвачът — каза той убедено пред колегите си. — Някъде по трасето е направил грешка и момичето е умряло заради това.“ Но къде беше той сега? Те предположиха, че се е спотаил някъде, където си ближе раните и се опитва да разбере какво се е объркало. И макар че никога нямаше да го узнаят, те бяха напълно прави.