Хайка за вълци

Госпожата и сега не го погледна, нито му каза нещо, докато той палеше печката, работеше на кухненската маса с гръб към него и мълчеше. Излезе да си върши работата по двора и остана там до късно. Когато дойде време за вечеря, мина покрай кухнята, видя, че госпожата я няма там, и влезе да си измие ръцете. На масата бе оставила чиния с ядене, хляб и вилица и това показваше, че госпожа Фени не го искаше горе на трапезата. Вечеря сам и като се качваше в стаята си, видя госпожата и Деветаков да вечерят в гостната, той с гръб, а тя с лице към прозорците. Лицето й, осветено от лампата, бе поруменяло и усмихнато, от тъмните й блестящи очи искреше радостна възбуда, беше сменила дрехите и прическата си и изглеждаше съвсем млада и свежа като момиче. Легна си, но беше неспокоен, гнетеше го някаква смътна тревога и го караше да се вслушва в приглушената музика и гласовете, които идваха откъм гостната. Когато след час или два тези шумове затихнаха, вратата на гостната щракна и по пруста се чуха стъпки, той скочи от леглото и сложи око на отвора на ключалката. Госпожа Фени и Деветаков влязоха в неговата спалня. Без да съзнава какво върши, облече се и пристъпвайки на пръсти, влезе в гостната. Сред смесения мирис на вино, цигари и ядене девственото му обоняние долови оня тънък дъх на парфюм, който гостенките на чифлика оставяха след себе си. Пристъпи до стената, която отделяше спалнята на Деветаков от гостната, и се заслуша. Не чуваше нищо освен бързите и тежки удари на сърцето си, но стоеше с ухо до стената като омагьосан. По едно време му се стори, че чува шепот и сподавен смях, напрегна слуха си до краен предел и се вкамени. До слуха му достигаха само далечните шумове на пролетната нощ и тогава се сети, че зад стената не е спалнята, а библиотеката на Деветаков. Върна се в стаята си и легна. Измъчваше го диво любопитство, въображението му тъй силно се напрягаше да отгатне онова необикновено, и срамно, и тайнствено нещо, което се извършваше между двамата в спалнята, че главата му натежа и заспа едва призори. Към девет часа Деветаков го събуди и му нареди да откара госпожата до гарата. Госпожа Фени не продума през целия път, гушеше се зиморничаво в яката на мантото си и гледаше встрани. Гарата отстоеше само на два километра от чифлика, но Николин караше в галоп, за да съкрати тягостното пътуване. Двуколката подскачаше по неравното шосе, куфарът на госпожата, натъпкан с продукти, подскачаше на коленете й, но тя продължаваше да мълчи и да гледа встрани.