Знакът на Атина

На една закачалка на стената висеше шапката на „Ню Йорк Янкис“, най-ценният подарък от майка й. Някога шапката я бе правила невидима. Но след спора с Атина бе изгубила магията си.

Анабет не знаеше защо, но я бе взела на пътешествието. Всяка сутрин си я слагаше с надеждата, че тя ще проработи. Досега обаче единственото, което правеше, бе да й напомня за гнева на майка й.

Като се изключеше това, каютата й бе почти гола. Тя я пазеше чиста и семпла, което й помагаше да мисли. Пърси не й вярваше, тъй като имаше отлични оценки по всичко, но и тя бе хиперактивна като повечето герои. Ако наоколо й имаше много неща, които можеха да я разсеят, никога нямаше да успее да се съсредоточи.

— Е, Франк — започна тя, — какво мога да направя за теб?

От всички герои на кораба Франк бе този, от когото най-малко очакваше посещение. Когато той извади китайския капан за пръсти от джоба си, я обърка още повече.

— Не искам да изглеждам невеж — промърмори той. — Можеш ли да ми покажеш какъв е номерът? Не ми е удобно да питам някой друг.

Анабет схвана думите му с известно закъснение. Нима той я молеше за помощ? И тогава разбра. Франк, естествено, бе засрамен. Лио го подкачаше доста грубо. Никой не обичаше да му се подиграват. Изражението му й подсказа, че Франк не иска това да се повтаря. Той искаше да разбере как да се измъква от тази играчка, без да му се налага да се превръща в игуана.

Анабет се почувства странно поласкана. Франк вярваше, че тя няма да му се изсмее. Освен това Анабет симпатизираше на всеки, който търси знанието. Дори когато се отнасяше за нещо толкова простичко като китайския капан за пръсти.

Тя потупа леглото до себе си.

— Разбира се. Седни тук.

Франк застана на ъгъла на леглото, сякаш за да може да избяга. Анабет взе капана и го постави до компютъра си. След това натисна копчето за инфрачервено сканиране. След няколко секунди върху екрана се появи триизмерен модел на китайския капан. Тя обърна компютъра така, че Франк да може да го види.

— Как направи това? — смая се той.

— Старогръцка технология — отговори тя. — Виж сега. Структурата на капана е цилиндрична двуосова плитка, което го прави много здрав. — Тя накара изображението да се свие и да се разшири като акордеон. — Когато пъхнеш пръста си вътре, той се разхлабва. Но когато опиташ да го извадиш, окръжността се свива, плитката те хваща и се затяга. Няма начин да се измъкнеш, ако дърпаш.

— Как тогава? — погледна я въпросително Франк.

— Е… — Тя му показа някои от изчисленията си за това как плетеното цилиндърче може да издържа невероятен натиск в зависимост от използвания материал в плетката. — Невероятно за едно просто плетиво, нали? Докторите го използват за тракция, а при строежите…

— Да, но какъв е отговорът?

Анабет се засмя.

— Не дърпаш срещу плитките. Пъхаш пръстите си навътре, а не навън. Това разхлабва плетката.