Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Кои бяха Дьо Карвил, в края на краищата? Жертва на съдбата като него самия? Или, както се надяваше, истинското семейство на Лили? А може би и поръчителите на убийството на дядо му? Врагове или съюзници? Или и двете заедно?
Наложи си да диша бавно и дълбоко. Не трябваше да се колебае или да проявява нерешителност. Агорофобията му можеше да се появи по всяко време и при всякакви обстоятелства, а защо не и тук, в тишината, спокойствието и зеленината на квартала...
В глухата уличка бяха паркирани няколко коли от висок клас: мерцедес, сааб, ауди. Изключение правеше един минироувър. Син. Внезапно Марк замръзна на мястото си. Сърцето му заби тревожно. Вече бе виждал тази кола, при това – съвсем неотдавна! Но къде?! Сигурно не бе трудно да си спомни.
Бе прекарал почти целия ден под земята, в метрото. Единственият път, когато си показа носа навън, бе тук, в Кувре... и... у Гран-Дюк!
Някой постави ръката си на рамото му и метална тръба се опря в долната част на гърба му. Несъмнено огнестрелно оръжие. Остър режещ глас прибави към момента още малко ужас:
– Търсиш ли някого, глупако?
58 Chemin des chauds soleils (френски) – прибл. „Топлият слънчев път“ или улица „Топлите слънца“ – бел. прев.
26
2 октомври 1998 г., 12 часът и 50 минути
Странно, но Марк не усещаше нито един от симптомите, които се проявяваха при криза. Нито задъхване, нито треперене. Даде си сметка единствено, че пулсът му се ускорява.
Само да не изпадне в паника и да се обърне.
Улица „Шмен де Шо Солей“ бе отчайващо празна. Високите дървета от градините на къщите хвърляха сянка върху светлосивия чакъл. Марк леко се обърна, като вдигна демонстративно ръце, за да покаже, че няма никакво намерение да се съпротивлява.
– Не се прави на толкова хитър, Витрал.
Марк присви очи. Пред него стоеше хлапачка, висока около метър и петдесет, с тегло най-много четиридесет килограма, облечена, все едно току-що бе излязла от пансион за млади девойки. Само че хлапачката имаше лице на тридесетгодишна жена.
Малвина дьо Карвил!
Марк никога не я бе срещал, нито пък бе виждал нейна снимка, но това можеше да е само тя! Сграбчила пистолета си, тя го държеше на прицел, а в очите ѝ имаше странна
ярост. Мозъкът на Марк се опитваше бързо да предвиди какво би могло да се случи. Синият минироувър бе паркиран на няколко метра на улица „Шмен де Шо Солей“. Значи преди час колата на Малвина дьо Карвил е била на улица „Бют-о-кай“! Няколко часа по-рано това момиче е било у Гран-Дюк, при това с пистолет в ръка. Значи тя бе убила Гран-Дюк, а сега бе неговият ред.
Малвина го наблюдаваше неотлъчно, измерваше го с очи от главата до петите.
– Какво си дошъл да ровиш тук, Витрал?
В интонацията ѝ имаше нещо почти комично, наподобяващо силния лай на зло, но безобидно пале, което лае зад някоя ограда. Марк обаче си даваше сметка, че не трябва да ѝ се доверява. Това момиче бе способно на всичко – като например да ви прати куршум между очите и да избухне в смях. И все пак, въпреки всички тези логични разсъждения, Марк някак не можеше да приеме насериозно това дребно и анахронично същество. И странно, все още не бе усетил никой от симптомите на агорофобията. Не изпитваше страх и не бе изпаднал в паника.
– Казах вече да не мърдаш, Витрал!
Марк направи две крачки напред, без да свали ръцете си, и се усмихна.
– Престани да ме гледаш така – изрева Малвина, отстъпвайки назад. – Наистина ме впечатляваш със самочувствието си. Знам всичко за теб, знам дори, че спиш със сестра си... Не е ли отвратително, а, да целуваш сестра си?
Марк отново не успя да сдържи усмивката си. Тези обиди звучаха фалшиво в устата на Малвина. Така възприемаше той и ругатните на хлапетата в Диеп, когато подхвърляха какво ли не по негов адрес – твърде силни думи за деца на около осем години. Те зле прикриваха свенливостта, която се опитваха да преборят чрез агресивност.
– Ако приема твоята гледна точка, значи по-скоро спя с твоята сестра.
Малвина бе изненадана от точната реплика. В момента умът ѝ работеше като компютър, на когото липсва свободна памет. Най-сетне се сети какво да каже:
– Прав си. Целуваш моята сестра, защото тя е много красива, а не някоя кирлива Витрал. Само че сега, когато е вече на осемнадесет години, Лиз-Роз няма да има нужда от мизерници като теб.