Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– Само това ли?
Знаех, че преговорите ще са дълги.
Чудех се накъде да гледам заради блясъка в очите ѝ и заради пищните ѝ гърди. Никол Витрал неволно придърпа пуловера си нагоре.
– Вижте, нямам какво да крия... Противно на това, което мислите, и аз искам да разбера истината. Научихте ли нещо?
Поколебах се. Дали бях набрал малко преднина? Не задълго.
Деколтето на пуловера бързо се отвори.
– Проучих много следи, повечето от тях ме отведоха до задънена улица, но също така открих и някои смущаващи подробности.
Никол Витрал се поколеба. Очите ѝ обходиха улица „Пошол“.
– В договора, който сте подписали с Матилд дьо Карвил, има ли клауза за конфиденциалност? За изключителни права върху получените резултати.
– Нищо подобно. Плаща ми, за да открия доказателство.
– Доказателство? И нищо друго... Нямам средства да ви плащам, но затова пък Матилд дьо Карвил умее да проявява щедрост за двама. – Тя се усмихна и отново придърпа деколтето на пуловера си нагоре. – Дай и ще ти дам, а? Влезте, пийте едно кафе. Ще ми разкажете всичко, докато чакате Лили да се събуди.
Никол Витрал ми се довери. Вървете, че разбере защо! Бях съвършено наясно, че играя опасна игра. Ако някога откриех нещо, положението ми в желязната хватка на двете вдовици нямаше да е никак лесно, дори при условие че запазех неутралитет. Но тази вероятност беше все по-малка! Пък и беше ясно, че естественото отношение на семейство Витрал бе за предпочитане пред презрението на семейство Дьо Карвил. Леонс дьо Карвил беше безсилен, Малвина дьо Карвил имаше бръмбари в мозъка си, а Матилд дьо Карвил – лед вместо сърце. Бях техен наемник, тяхно предано куче, но безспорно симпатията ми бе на страната на семейство Витрал.
Марк и Лили бяха прекрасни деца. Свикнах да ги виждам поне веднъж годишно – на всеки рожден ден на Лили. Понякога ходех в Диеп с Назим. Те малко се страхуваха от него заради големите му мустаци. Никол ме очароваше с енергията, чувството ѝ за хумор и упоритостта ѝ да отглежда сама Марк и Лили. Бе удържала обещанието си и не бе пипнала и сантим от парите на Лили в банковата ѝ сметка, където бе складирано даденото от Матилд дьо Карвил състояние. Никол бе решителна, почтена и вярна. Невероятен женски екземпляр.
Месеците и годините минаваха така.
Аз също бях верен на моето поклонничество. Време е да поговоря за това. Все още не разбирате колко е важно. Дори не си го представяте. Всяка година в дните около 22 декември ходех на Мон Терибъл. Спях в един дом наблизо, в Клербиф, на брега на Ду, нещо като хижа, и прекарвах известно време горе, където бе станала катастрофата. Всяка година оставах поне няколко часа. Четях записките си, сякаш очаквах мястото да ми разкрие тайните си. Ходех винаги сам. Без Назим. Познавах всеки път, всяка пътека, всеки камък, всяка ела... Усещах, че трябва да опитомя този див планински кът и че ми трябва време, за да изслушам посланията му отвъд темата за станалата трагедия и нанесените удари. Както накрая бе станало със семейство Витрал. Няма да ми повярвате, но хрумването ми имаше успех! И планината ми се довери. Точно след три години, след три поклонения. През декември 1986 година тя ми повери отдалеч тайната си и това бе най-смущаващото нещо за осемнадесет години разследване.
На 22 декември 1986 година се изви свирепа буря като през нощта на трагедията и ме изненада на върха в късния следобед. За да сляза оттам, вървях поне два часа под дъжда и светкавиците. Търсих навсякъде убежище. Търсех напосоки. Хълмът бе отново залесен, но младите дървета не можеха да ме защитят. Вървях, без да знам къде отивам, почти два километра. Докато не се намерих лице в лице с най-невероятното откритие. Бях мокър до кости. Най-напред помислих, че сънувам или че имам халюцинации. Продължавах да крача в калта и образът пред мен ставаше все по-ясен и съвсем реален. Вече не обръщах внимание на дъжда. Сърцето ми биеше до пръсване. Като обезумял вървях до...
Марк изруга от досада и гняв. Откъснатият лист свършваше на този ред.
Яростно ритна камъчетата чакъл пред себе си. Рибарите вдигнаха изненадано глави и го погледнаха неодобрително. Липсващата част от изречението се намираше на следващата страница от тетрадката, на един час път с влака. Бе заключена в едно шкафче, чийто код знаеше само той. Марк прерови джоба си и стана от мястото си, вбесен на самия себе си и на изтънчения, но объркан стил на Гран-Дюк, който не умееше да пише просто и изпитваше дяволско удоволствие да разказва за разследването си, сякаш пише криминален роман.
Пресече канала по малко мостче. По улиците на Кувре цареше спокойствие. Под сянката на Дисни Сити очарователното селце изглеждаше някак неестествено, като че ли и то бе създадено за филмов декор. „Шмен де Шо Солей“58 бе първата улица вдясно при влизане в селото. По-скоро път, отколкото улица. Марк предпазливо тръгна по него.