Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Неделята на 7 ноември 1982 година Пиер и Никол затворили фургона към три часа след полунощ и никога вече не го отворили двамата. Някакъв мъж, който разхождал кучето си покрай дигата на Трепор, подал сигнал за тревога. Миризмата на газ се усещала и извън камиона, въпреки водата, плискана от вълните. Е, всъщност миризмата на меркаптан56 – продукт на базата на сярата, който се добавя към бутана, защото онази гадост природният газ нито има цвят, нито миризма. Пожарникарите разбили задната врата с брадва и открили двете безжизнени тела. Бутанът изтичал вече пет часа в пространство от девет квадратни метра. Пиер Витрал не дишал. Пожарникарите дори не опитали да го реанимират, защото разпознали симптомите на смъртта. Никол Витрал била жива. Пренесли я начаса в Абвил. След петнадесет часа лекарите се произнесли категорично, че нямало опасност за живота ѝ. До края на дните си обаче тя щяла да живее със съсипани разядени дробове.
Разследването приключило бързо. Една от тръбите за газ в четирите фурни била пробита. Инцидентът бил колкото нелеп, толкова и предвидим. Застрахователите за пореден път демонстрирали дълбока хуманност. Според тях да спиш в камион, между бутилките с пропан-бутан и още топлите фурни, било чиста лудост. Инсталацията била остаряла. Е, естествено, била разрешена от санитарните служби, но експертите пък открили други нередности... с една дума, намерили си всички възможни извинения, за да не обезщетят Никол Витрал. Останал ѝ само камионът, чиято задна врата трябвало да се смени. Също и две деца за отглеждане.
Може би именно това ме сближи със семейство Витрал. Милосърдието, състраданието, жалостта. Да, така беше. Изпитвах жалост. В това няма нищо срамно. А освен че изпитвах жалост, имах и подозрения.
Когато Назим ми се обади по телефона, за да ми съобщи какво се бе случило в Трепор, веднага си помислих: едва ли случилото се нещастие е било в резултат на инцидент! Да, съдбата е като момчетата в междучасията – ожесточава се срещу най-слабите. Но всичко си има граници! През следващите седмици се срещнах с адвокатите на Дьо Карвил. Някои от тях не бяха особено горди със себе си и изплюха камъчето. Преди втория си инфаркт
Леонс дьо Карвил накарал адвокатите си да работят по един чисто технически въпрос: какво ще стане, ако съпрузите Витрал починат. Малката Лили щяла ли да остане потомка на семейство Витрал, която властите да пратят в сиропиталище или в дом за изоставени деца? И какви били шансовете малката да бъде поверена на семейство Дьо Карвил при такива обстоятелства?
Въпросът бил колкото деликатен, толкова и противоречив. Честно казано, адвокатите не постигнали съгласие помежду си, но стигнали до становището, че ако двамата Витрал умрат и малката Лили няма още две годинки, е възможно съдът да се произнесе отново. „Просто техническа хипотеза“ – уточнили те, но ако хипотезата се превърнела в действителност, можело да се заложи едновременно на съмнението за самоличността и на интереса на детето. Ако се наблегне на риска, който се поема, когато се търси приемно семейство, щяло да се окаже по-добре детето да се даде на семейство Дьо Карвил!
Предавам ви нещата едно към едно. Правете с тази информация каквото искате. Ако Матилд дьо Карвил е била достатъчно побъркана да наеме частен детектив за цели осемнадесет години, на съпруга ѝ, който бил по-нетърпелив от нея, спокойно можело да му хрумне да наеме убиец. Да се пробие една тръба за газ в камион, който не се затваря добре, е по силите на всеки безскрупулен тип. Никога не съм смятал, че Матилд дьо Карвил е била в течение, нито пък, че по някакъв начин е подбудила това начинание. Дори само религията ѝ не би ѝ позволила подобно нещо. А Леонс дьо Карвил бил напълно способен да постъпи така. Вторият инфаркт го застигна двадесет и три дни след случката. Можеше да се направи връзка... Може би го е измъчвала съвестта за смъртта на Пиер Витрал. И то за нищо, защото Лиз-Роз била окончателно мъртва...
Ето че знаете колкото мен. Развалината, в която се превърна Леонс дьо Карвил, ще запази завинаги тази тайна.
Трябваше ли да го облагодетелства съмнението?57
Дяволски въпрос!
54 Град Ю е в Нормандия, а Мер-ле-бен – на границата между Нормандия и Пикардия – бел. прев.
55 Карнавал в Северна Франция със столетни традиции, съчетаващ улични маскаради и балове. Обикновено трае шест седмици – бел. прев.