Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Да отидем да се видим с една моя приятелка, Изобел Превен. Тя живее тук.
Половин час по-късно двамата спряха такси, а десет минути след това вече бяха излезли на магистралата и караха към оживените улици на Истанбул. По пътя Кристин разказа на Роб коя е Изобел Превен.
— Тя живя доста време в Коня, работила е с Джеймс Меларт на разкопките в Чаталхьоюк. И ми беше преподавател в Кеймбридж.
— Да, спомням си, че си ми казвала.
Роб се загледа през прозореца на таксито. Над надлезите и жилищните сгради се виждаше огромен купол, ограден от четири високи минарета. Беше „Света София“, великата престолна църква на Константинопол. Беше на петнадесет века, но сега беше джамия.
Явно Истанбул беше любопитно и динамично място. Древните стени се сблъскваха с блестящи на слънцето небостъргачи, а улиците бяха пълни с хора, облечени по западен образец — момичетата носеха къси поли, а мъжете бяха в костюми, но имаше и стари квартали, където все още имаше ковачници, жените бяха забулени, а шарените дрехи висяха на простори, опънати през улицата. А всичко това беше заобиколено от могъщия Босфор, чиито води се виждаха зад офис сградите и блоковете. Протокът разделяше Азия и Европа, Изтока и Запада, варварите и цивилизацията. Зависи от коя страна гледаш, разбира се.
Кристин звънна на приятелката си и от дочутите фрази Роб разбра, че тя се радва да чуе бившата си студентка, и изчака разговорът да приключи.
— Къде живее Изобел? — запита той.
— Има къща на един от Принцовите острови, може да хванем ферибот от пристанището — усмихна се Кристин. — Там е много красиво, а и Изобел ни покани да останем.
Роб прие с доволна усмивка.
— Тя може да ни помогне и с… археологическите загадки — добави Кристин.
Роб се сети за ужасната малка мумия в делвата и помоли Кристин да му разкаже за ханаанците, докато шофьорът крещеше на шофьорите на камиони.
— Работила съм на Тел Гезер. Това е обект на Юдейските възвишения, на половин час от Йерусалим, и представлява ханаански град.
Колата вече се спускаше, слезе от магистралата и запъпли по претоварените, кипящи от енергия улици.
— Ханаанците са погребвали първородните си деца живи в делви. Намерихме няколко такива на разкопките. Бебета в делви, точно като в хранилището на музея. И затова мисля, че в трезора се натъкнахме точно на това — жертвоприношение.
Ужасният спомен за сбръчканото личице изпълни съзнанието на Роб. Замлъкналият писък, изписан върху него. Той потръпна. Кой, за бога, би погребал дете живо! В делва. И защо? Каква е била еволюционната причина, кое би могло да те накара да направиш нещо подобно? Що за бог би изисквал това и какво точно се беше случило в Гьобекли? Внезапно му хрумна още нещо, докато таксито излизаше на претъпканата крайбрежна улица.
— Аврам не е ли бил свързан по някакъв начин с ханаанците?
— Да — отвърна Кристин. — Когато напуснал Харан и Шанлъурфа, се заселил в земите на ханаанците. Или поне така пише в Библията. Хей, мисля, че пристигнахме.
Бяха точно пред терминала на ферибота. Площадчето гъмжеше от хора, деца, момичета на велосипеди и мъже, понесли кутии със сусамови бисквити. Роб още веднъж усети разделителната линия на цивилизацията, която пресичаше града, чувството беше почти шизофренично. Мъже с дънки стояха редом до мъже с дълги мюсюлмански бради, момичета с къси поли говореха весело по мобилните си телефони, а до тях се чернееха мълчаливите им забулени връстнички.
Купиха си билети и отидоха на най-горната палуба. Докато вървеше покрай парапета, Роб усети, че духът му се приповдига. Вода, слънце, свеж бриз и чист въздух, колко му липсваше това. Шанлъурфа беше град, заобиколен от пустиня, изнемогващ в котела на Кюрдистан.
Корабчето се отдели от кея и Кристин започна да му сочи някои от забележителностите. Златният рог, Синята джамия, дворецът „Топкапъ“ и един бар, в който веднъж двете с Изобел така се напиха с йени ракъ. След това започна да разказва за Кеймбридж и за годините си в университета, а Роб се заливаше от смях на историите й. Оказа се, че е водила доста бурен студентски живот. Времето мина като миг; фериботът наду сирената си и още преди да се усетят, бяха пристигнали на острова.
Малкият кей беше претъпкан с турци, но Кристин забеляза Изобел на секундата. Не беше трудно, възрастната жена с посребряла коса се открояваше сред морето мургави лица. Носеше свободни дрехи, оранжев копринен шал и държеше лорнет.
Роб и Кристин слязоха по трапа, двете жени се прегърнаха и Кристин представи Роб. Изобел се усмихна приветливо и каза, че къщата й е на половин час път пеша.