Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Когато свещеникът си замина, Ануджа ме намери в кухнята да поставям купички с вода под краката на масичката, където държахме зеленчуците, така че насекомите да не се покатерят до тях.
— Вярно ли е? — извика. — Наистина ли ще се омъжа за Ишан?
— Да. Догодина. И надали е необходимо да ти казвам какъв късмет имате, че хороскопите ви съвпадат толкова много!
И тъй като сестра ми винаги се тревожеше за всичко, бяха ѝ необходими няколко дена, докато свикне с мисълта, че бракът ѝ вече е уреден. А после, както подозирам, че става с повечето деветгодишни деца, тя забрави напълно за всичко това и предпочете да продължи да играе с куклите си, когато не беше заета да помага на баба ни в кухнята. А след като възбудата на Ануджа по повод бъдещия ѝ брак отмина, за мен не остана кой знае какво да правя. Беше твърде студено, за да ходя до пазара или да излизам с татко, за да доставяме поръчките му. Затова си седях край мангала и четях Руми.
Последната строфа ме обърка. Защо се задоволяваш с любов, която те прави жълт? Та каква любов имах аз, че на всичко отгоре и посредствена?
Най-накрая се появи вестоносец със свита от седемнайсет войници, за да ме ескортират обратно в Джанси.
Изпълних се със странното усещане на човек, който иска да бъде едновременно на две места — като моряк, който тъгува и по морето, и по сушата. Стана ми много тъжно, когато целувах за довиждане татко и сестра ми, но същевременно изпитвах чувство за дълг към кралицата. И нямах търпение да видя другите дургаваси.
Яхнах Шер, който през последните четири седмици беше принуден да се подслони в конюшните на Шиваджи, а сестра ми протегна ръка, за да ми подаде малка кутийка със сладкиши.
— Приготвих ти ладуси — рече. — Любимите ти!
— Благодаря ти, Ану! — отвърнах разчувствано, осъзнала, че следващата ни среща ще бъде чак на сватбата ѝ. — Бъди мила с пита джи! — напомних ѝ. — И слушай дади джи. Нали помниш какво ти казах?
Тя кимна.
— До скоро! — извиках и пришпорих Шер към Джанси.
Четиринайсета глава
Мангалът хвърляше топли отблясъци върху лицето на Джалкари. През изминалия месец беше отслабнала значително и вече не приличаше чак толкова на рани. Но промените бяха не само в нея, а и около нас. Докато отсъствахме, по стените в стаята на кралицата бяха закачени килими, за да отблъскват студа, а тези на пода бяха заменени с още по-дебели и по-пухкави. Прислужниците бяха внесли десетина мангала, около които дургавасите се топлеха на групички. Ние с Джалкари се намирахме в най-далечния край на стаята, отделени от останалите от фонтана, който беше спрян за зимния сезон. И къде е Кахини? — попитах. Една много глупава част от мен се надяваше истината да е била разкрита и Кахини да е била прогонена веднъж завинаги от Дурга дал.
Джалкари, която се беше върнала ден по-рано от мен, ме изгледа свъсено и отговори:
— Къде да е? Разбира се, че е в стаята на рани заедно със Сундари джи!
— Значи Сундари джи така и не е казала на рани, а?
— Как би могла да ѝ каже? Нали трябва да има доказателства! Без тях Сундари джи би изгубила мястото си, с което би доставила голямо удоволствие на Кахини. Надявам се на Кахини да ѝ стига, че нейните интриги струваха работата на дворцовия лекар! Когато рани се обърнала към британския лекар доктор Макигън с питане на какъв етап се намира разпространението на заразата, той бил крайно озадачен и ѝ отговорил, че не бил чувал нищо за никаква зараза. Тогава рани привикала дворцовия лекар в покоите си и поискала да знае къде са погребани нарочените за жертви на болестта двама вестоносци. Както и можеше да се очаква, такива нямало. И когато той най-сетне ѝ признал истината, тя моментално го обявила за лъжец и го изхвърлила!
Все още не бях в състояние да повярвам, че на този свят има хора, които минават през живота като сърпове, посичайки всичко по пътя си с изключение на онова, от което имат полза. Това постоянно унищожение не изтощаваше ли поне малко Кахини? Не ѝ ли омръзваше да върви и да тъпче всичко? Даже повелителят Шива, Унищожителят на световете, се изпълнил със съжаление, след като изгорил Трипура!