Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
„Ембарго! — беше се изсмял Чаянучит. — Та ние тъкмо ембарго искаме! Притрябвали са ни техните боклуци.“
И така бяха издигнати стените — нови стени в допълнение към онези, които петролният колапс вече беше издигнал, и другите, издигнати срещу гражданската война и гладуващите бежанци — още една бариера, която да варди кралството от безобразията на външния свят.
Новобранецът Джайде бе изумен от трескавата дейност, която кипеше в министерството на околната среда. Белоризци тичаха от кабинетите на улицата и обратно в стремежа си да държат под контрол стотиците опасности. Министерството беше като кошер с разлютени пчели — в нито една друга държавна институция чувството за неотложност не беше толкова силно. Чумите не чакаха никого. Една-единствена генехакерска гъгрица, открита в отдалечен район на страната, вдигаше по тревога отрядите и те веднага се качваха на пружинникови влакове и потегляха към епицентъра на заразата.
Компетенциите на министерството се разширяваха непрекъснато. Чумите бяха последната атака, заплашваща оцеляването на кралството: преди тях дойдоха проблемите с покачващото се морско равнище и необходимостта от изграждането на диги и вълноломи. А после и пропуските при сключването на енергийни договори и търговията със замърсителни квоти и климатични нарушения. Тогава белоризците поеха лицензите за производството на метан. После дойде ред и на рибата — министерството бе натоварено със задачата да следи и ограничава натрупването на токсини в рибните популации, този последен бастион на калорийна подкрепа за кралството (добре, че фарангските калорийни компании мислеха като сухоземни и почти не бяха пипнали рибните запаси). После в компетенциите на министерството бяха включени здравеопазването и контролирането на бактериалните и вирусните инфекции — H7V9; сибискоза 111 тип l, c и d; растежът фа’ган; мидите на горчивата вода и техните вирусни мутации, които толкова лесно прескачаха от океана към сушата; мехурчестата ръжда… Задълженията на министерството нямаха край. — Джайде видя някаква жена, която продаваше банани. Не се сдържа, скочи от колелото ѝ си купи един. Бананите бяха от новия вариетал, дело на отдела за бързо прототипиране към министерството. Бързорастящи и резистентни към червейчетата макмак, които снасяха миниатюрните си черни яйца в цветовете и ги съсипваха, преди да са вързали плод. Джайде обели банана и го изяде на три хапки, после подкара отново колелото с мисълта за обяда, който щеше да пропусне поради липса на време. Изхвърли обелката от банана в корените на едно дъждовно дърво.
Животът по правило произвежда отпадъци. Живеенето произвежда разходи, опасности и проблеми с управлението на отпадъците — и постепенно министерството се беше озовало в центъра на живота, със задачата да договаря, насочва и санкционира отпадъците, произведени от средностатистическия човек, както и да разследва нарушенията на алчните и късогледите, онези, които се стремяха към бързи печалби, рискувайки живота на всички останали.
Емблема на министерството беше окото на костенурка — заради острия поглед на тези животни и като символ на убеждението, че онова, което ни се дава евтино или бързо, винаги идва със скрита цена. И ако другите ги наричаха министерство на костенурките, и ако разни чаожойски китайци обиждаха белоризците на костенурски яйца, така да е. Ако фарангите се подиграваха на костенурката заради бавния ѝ ход, така да е. Министерството на околната среда беше опазило кралството от страшни беди и Джайде искрено се гордееше с победите му.
И въпреки това, когато слезе от колелото пред портите на министерството, Джайде видя мъж, който го изгледа злобно, и жена, която му обърна гръб. Дори пред прага на самото министерство — именно там — хората, които се опитваше да защити, му обръщаха гръб. Намръщи се и избута колелото покрай охраната.
Комплексът все още жужеше като кошер, но разликата с времето на неговата младост беше голяма. Стените тъмнееха от плесен, парчета от облицовката се бяха напукали под тежестта на лианите. Старо дърво бо се беше подпряло на една стена и гниеше отвътре като символ на техните провали. Стоеше така вече от десетина години, стоеше и гниеше. Останало бе незабелязано, едно от многото умрели междувременно неща. Някакво усещане за развала и запуснатост се усещаше в комплекса, сякаш джунглата се опитваше да си върне онова, което с мъка ѝ е било отнето. Ако някой не разчистеше лианите от алеите, скоро цялото министерство щеше да изчезне в зеленото им море. В едно друго време, когато министерството беше герой в очите на хората, нещата бяха различни. Тогава хората падаха на колене пред служителите на министерството и удряха три пъти чело в земята като пред монаси, а белите униформи вдъхваха почит и възхищение. А сега цивилните се стряскаха, щом видеха Джайде. Стряскаха се и бързаха да му обърнат гръб.