Сезонът на Костите

- Значи Сцион лъже.

- Да. Свиквай с идеята. - Джаксън запали пура. - Едуард може и наистина да е бил Джак Изкормвача, но силно се съмнявам, че е бил ясновидец. Твърде е тромав за целта.

- Нямаме представа защо приписват всичко на ясновидство-то - каза Ник. - Това е загадка, понятна само на управляващите.

- И как точно действа? - попитах. По кожата ми преминаваха горещи вълни. Може би и аз бях неестествена. Една от тях.

- Не всички духове отиват мирно и тихо в сърцето на етера, където смятаме, че настъпва нещо като окончателна смърт - продължи Джаксън. Беше очевидно, че разговорът му доставя удоволствие. - Вместо това остават да се лутат на границата между материалния и отвъдния свят. Когато са в това състояние, им казваме витаещи духове. Все още имат индивидуалност и повечето от тях са контактни. Притежават известна степен на свобода и обикновено с охота помагат на зрящите.

- Значи имате предвид истински, мъртви хора? На които можете просто да дърпате конците и те да вършат разни неща?

- Правилно.

- Но защо биха искали да го правят?

- Защото това означава, че могат да останат край своите любими и близки. - Той смръщи нос, сякаш концепцията му бе чужда. - Или край тези, които искат да тормозят. Жертват свободната си воля в замяна на един вид безсмъртие.

Боднах с вилицата от салатата си. Когато я сложих в уста, изпитах чувството, че дъвча топка мокър памук.

- Разбира се, не е нужно да започваш като мъртвец - потупа ме Джаксън по опакото на ръката. - Ето, ти си имаш тяло от плът и кръв. Ходиш из света на живите. Но същевременно притежаваш своя лична връзка с етера. Ние я наричаме сънорама. Пейзажът на човешкото съзнание.

- Чакайте, чакайте. Постоянно казвате „ние“. Кого точно имате предвид? Ясновидците?

- Да. Това е доста многолюдна общност. - Ник ми отправи топла усмивка. - Но същевременно и много потайна.

- Можеш да разпознаеш зрящите по тяхната аура - добави Джаксън. - Именно така те е разпознал Ник. - Моят растящ интерес сякаш го оживяваше. - Всеки има своята сънорама. Илюзия за убежище, нещо като locus amoenus25, нали разбираш. - Не бях сигурна, че разбирам. - Ясновидците притежават цветни сънорами. Тези на незрящите са черно-бели и те ги виждат само докато спят. Зрящите, от друга страна...

- Имат цветни сънища?

- Това не са сънища, скъпо момиче. Поне не в същия смисъл, както при другите - не някакво празно удоволствие. При ясновидеца цветът на сънорамата прозира през телесната му обвивка, създавайки аура. Зрящите от един и същ тип обикновено имат много сходни аури. Скоро ще се научиш да ги групираш.

- Ще мога да виждам аури?

Двамата размениха погледи. После Ник се пресегна и свали от очите си две прозрачни лещи. По гърба ми пробягаха тръпки.

- Виж очите ми, Пейдж.

Нямаше нужда да ми го повтаря. Помнех тези очи така ясно, сякаш беше вчера. Този дълбок сиво-зелен оттенък, фините ивички, изпъстрящи ириса. Това, което не бях забелязала, бе малкият, овален дефект край дясната зеница. Той се облегна назад.