Върховният повелител

Тя се понадигна и седна, притиснала крака към гърдите си. Беше затрупана. Щитът й щеше да издържи известно време, но въздухът щеше да свърши бързо. Лесно щеше да си пробие път навън, но направеше ли го, щеше да се разкрие.

„Значи трябва да остана тук колкото може повече – реши тя. –Няма да видя завършека на битката, но какво да се прави”.

Тя отново си спомни всичко, на което бе станала свидетел, и поклати глава. Битката въобще не се разви според очакванията на Акарин. Жената беше много по-силна от обикновените шпиони. Тя не се държеше като роб и когато ставаше въпрос за ичаните, говореше за „нас”, а не за „моите господари”, както ги бе нарекъл предишният шпионин. Биеше се много добре. Бившите роби, изпращани в Киралия, нямаха време да усвоят някакви бойни умения.

Щом тази жена не беше роб, значи оставаше да бъде ичани.

Стомахът на Сония се сви. Акарин се биеше с ичани. Тя се съсредоточи и откри, че може да усети вибрацията от магията им. Битката все още не беше приключила.

Натискът върху щита й започна да отслабва. Тя погледна нагоре и видя как сриващата се пръст оформя малка дупка, която постепенно се разширяваше. Започна да се вижда стаята. Сония се вцепени и ужасена затаи дъх. Сачаканката стоеше само на няколко крачки от нея.

Момичето побърза да свие щита си, но от това пръстта започна да се изсипва още по-бързо. Пред очите й се появи Акарин. Той улови погледа й, но лицето му не потрепна. Магьосникът пристъпи напред.

Сония се сви в щита си и продължи безпомощно да наблюдава гърба на сачаканката. Момичето не смееше да помръдне, да не би случайно жената да чуе шума и да се обърне. Акарин продължаваше да се приближава и сачаканката отстъпи назад. Тялото й се вцепени от силното съсредоточаване.

Сония почувства как магията на Акарин се отърква в щита й. Той обгради жената с бариера и се опита да я привлече към себе си. Но тя успя да се откъсне и отново отстъпи назад.

Сония отново сви бариерата си, за да избегне контакта със сачаканката. Щитът й се намираше на една ръка разстояние; още една стъпка и жената щеше да я открие.

„Ако ме засече – помисли си Сония. – Ако сваля бариерата си, щитът й ще мине през мен, без тя да ме забележи”.

Щитът на жената имаше сферична форма, най-лесната за поддържане. Бариера с подобна форма защитаваше краката на магьосника като се заравяше леко в земята, но за да издържи подземна атака, магьосникът не биваше да се движи. Всички ученици се научаваха да отслабват подземната част на щита си, докато се движат, и бързо я укрепваха отново, когато заставаха неподвижно. Ако жената постъпваше по същия начин, то при следващата й стъпка назад щитът й щеше да се плъзне по Сония, приемайки я просто като препятствие.

„Но тя ще ме забележи. Ще усети присъствието ми”.

Сония затаи дъх.

„Но аз ще се намирам от вътрешната страна на щита й! За миг, преди да осъзнае какво се случва, тя ще е беззащитна. Просто ми трябва нещо, за да...”