Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— През цялата зима. Беше преди много време, когато бях много малка. – Тя отново се обърна към нишата. – Помня, че беше претъпкано и много студено.
— Но сега тук живеят само няколко души. Защо?
— Заради Прочистването. Препълва се едва след падането на първия сняг. Тук идват всички хора, които Гилдията прогонва от града. Същите, за които Домовете твърдят, че са опасни крадци, и истината е, че те просто не харесват грозните просяци и сакатите по улиците, а всъщност Прочистването по никакъв начин не пречиства истинските Крадци...
Някъде зад тях изскърца врата. Акарин се обърна рязко.
— Това е тя.
— Но как...
— Моран щеше да спре всеки друг. – Акарин бързо свали капака на фенера и огледа стаята. – Няма друг изход – промърмори той. После повдигна краищата на зеблото, което покриваше нишата. – Ще се побереш ли вътре?
Тя не си направи труда да му отговори. Отиде до нишата, седне вътре, сви краката си и се притисна към стената. Акарин пусна зеблото и върна дъските на мястото им.
Вътре цареше непрогледен мрак. В тишината сърцето й биеше като камбана. И изведнъж Сония установи, че се взира в поредици от ярки звезди.
— Пак ти – каза жената със странен акцент. – Чудех се дали ще ми дадеш втори шанс да те убия.
Звездите заблестяха ярко и Сония усети вибрацията на магията. Досети се, че светлината прониква през дупките на зеблото и се наведе напред, с надеждата да види какво става в стаята.
— Дошъл си подготвен – отбеляза жената.
— Разбира се – отвърна Акарин.
— Аз също – каза тя. – Мръсният ти град сега е по-малък. А вашата Гилдия скоро ще бъде с един човек по-малко.
На едно място калното покритие на зеблото беше изтъняло и се ронеше. Сония можеше да види движещи се сенки, озарени от проблясъците на светлина. Тя задраска по зеблото, за да изрони още от твърдото му покритие.
— Какво ще си помисли твоята Гилдия, когато открие господаря си мъртъв? Дали ще разберат кой го е убил? Мисля, че не.
Сония вече можеше да различи фигурата. Жената носеше риза и панталони с убити цветове и стоеше в единия край на стаята. Акарин обаче не се виждаше. Сония продължи да изронва покритието от кал, опитвайки се да осигури по-добра гледка. Как би могла да научи нещо за борбата срещу тези шпиони, ако не можеше да види битката?
— Няма да разберат какво ги преследва – продължи сачаканката. – Мислех си да вляза при тях и да ги покося наведнъж, но сега си мисля, че ще е по-забавно да ги примамвам навън и да ги убивам един по един.
— Препоръчвам ти втория начин – отвърна Акарин. – Иначе няма да стигнеш далеч.
Жената се изсмя.
— Дали? – Тя се ухили злобно. – Само че аз вече знам, че Карико е нрав. Твоята Гилдия не познава висшата магия. Те са слаби и глупави толкова глупави, че ти трябва да криеш познанието си от тях, иначе ще те убият.
Стаята се изпълни с ярка светлина и върху щита на жената се посипаха удари. Тя отвърна по подобаващ начин. Над главите им се разнесе скърцане. Сония видя как жената поглежда нагоре и отстъпил встрани, към нишата.
— Това, че не злоупотребяваме с магическите ни познания, не ни прави невежи – отвърна спокойно Акарин. Той се появи в полезрението на Сония, запазвайки позицията си спрямо жената.
— Но аз видях истината в съзнанията на твоите хора – каза жената. – Точно за това ме преследваш сам – не можеш да позволиш на никой да гледа битката ни. Тогава нека да видят това.
Изведнъж стаята се изпълни с оглушителен трясък на натрошено дърво. От тавана се посипаха дървени греди и керемиди, изпълвайки въздуха с прах. Жената се изсмя и се приближи още повече към нишата, в която се беше свряла Сония, но изведнъж се спря, защото поредното срутване блокира пътя й. Изведнъж сачаканката бе отхвърлена назад и се блъсна в стената. Сония усети вибрацията от силовия удар на Акарин и върху главата й се посипа пръст.
Жената се надигна, изръмжа нещо, затича се към срутените камъни... и премина през тях. Сония изненадано примигна, осъзнавайки, че това е илюзия, и сърцето й изведнъж се разтуптя, когато забеляза, че жената се е запътила право към нея.
Акарин атакува, принуждавайки сачаканката да забави ход. Жената се спря пред скривалището си и Сония изведнъж се озова на пътя на акариновата атака. Тя се уплаши и бързо издигна силна бариера около себе си.
Стаята вибрираше от силните удари на магьосниците. Още пръст се посипа върху Сония. Тя протегна ръка и усети, че гредите, които поддържат тавана на нишата, започват да се цепят. Притеснена, увеличи обхвата на щита си, за да ги подкрепи.
Вниманието й беше привлечено от силен смях. Сония надникна през пролуката и видя, че Акарин отстъпва. Ударите му като че ли не бяха вече толкова силни. Той отстъпи странично към вратата.